Браяна виждаше носещия се право към тях през плътната завеса на дъжда кораб. Една самотна фигура стърчеше зад руля насред разбитата кормилна рубка. Кърмата на „Вестоносец“ се отклоняваше встрани, но не достатъчно бързо. Браяна неволно се напрегна, готова за сблъсъка.
— Той завива — викна Хоулиш. — Твърде късно, твърде късно…
В последния миг другият кораб започна да извива встрани, но маневрата му беше обречена.
Корабът удари кърмата на фрегатата и сблъсъкът едва не запокити Браяна на пода. Откъм задната страна се чу трясък на натрошено дърво и стържене на метал. Хаурстафската фрегата се наклони заплашително и корпусът ѝ се вдигна на няколко стъпки над водата. Корабът продължаваше да я изтиква, приплъзвайки носа си по нея, и за един кратък миг се озоваха борд до борд. После започнаха да се разделят.
И тогава по палубата на фрегатата премина второ сътресение. Корабът на Грейнджър се отдели и се обърна по вятъра, докато фрегатата бавно се изправяше. Кормчията едва успяваше да удържи напъна на руля. Първият офицер разтърси глава и изтича при вакуумната поща.
— Оръдията на левия борд — изхриптя Хоулиш. — Огън с всичките!
— Все още завиваме, сър.
— Завърти обратно!
Кормчията се напъна да изправи руля.
— Не мога. Корабът е неуправляем, сър. Рулят е повреден.
— Тогава как, по дяволите, ще обърнем срещу вятъра? — изруга капитанът.
— Не зная, сър.
Така беше. Фрегатата продължаваше да се завърта около оста си, сякаш някаква невидима сила я тласкаше срещу вълните, извръщайки я към отдалечаващия се кораб. Главното платно и кливерът увиснаха. Губеха контрол.
Изведнъж цялата фрегата се разтресе ужасно.
Капитан Хоулиш падна върху навигационното табло. Браяна се улови за ръката на първия помощник, за да не последва примера му. Някъде откъм кърмата долетя протяжен нисък стон.
И после фрегатата започна да се плъзга назад.
Отвън се чуха викове. Хоулиш отвори вратата, за да чуе по-ясно какво казват хората му, и вътре нахлуха вятър и дъжд. Браяна повдигна качулката си и застана до него.
— Проблеми? — попита тя. Трима моряци се бяха вкопчили в перилата, надвесили глави през борда, за да огледат на светлините на перлени фенери повредите по корпуса. Един от тях извика нещо, но вятърът заглуши гласа му.
Хоулиш махна на друг моряк да се приближи.
— Какво става?
Мъжът завъртя глава.
— Харпунирали са ни, сър.
— Какво?!
— Драконов харпун, капитане. Най-големият, който съм виждал. Забит е дълбоко в десния борд, точно под ватерлинията. Онзи го използва, за да ни дърпа.
— Да ни дърпа?
— Да, капитане. Тегли ни след себе си.
14.
Как се потапя кораб
Грейнджър спря газовата горелка, повдигна маската и огледа заварката със зачервени от изтощение очи. Беше омотал дебелото буксирно въже около три от подсилените със стомана подпори от драконови кости на оръдейната палуба преди накрая да го завари. Извърна очи към кърмовия оръдеен люк, през който излизаше въжето. Преградата се бе изкривила от огромното напрежение, но засега не даваше признаци, че няма да издържи. Грейнджър бе повдигнал лафета на оръдието с верижен скрипец, за да го насочи натам, накъдето искаше — малко под ватерлинията на фрегатата, така че да си осигури необходимата траектория за харпуна. Но откатът бе повредил тежко старото оръдие.
След като се увери, че всичко е здраво закрепено, той се замисли дали да не слезе долу да провери машините. От доста време ги държеше на предела на възможностите им. Но беше твърде изморен, за да се занимава с тях точно сега. Рулят бе застопорен на необходимия курс, фрегатата отзад го следваше покорно и имаше достатъчно гориво, за да я влачи още сто левги — повече, отколкото му трябваше до избраното място. Проблемът с фрегатите бе, че имаха дълбоко газене, докато „Екселсиор“ газеше съвсем плитко. Вероятно за да може да навлиза без проблеми в крайбрежни води.
Най-лошото беше, че ужасно му се спеше.
Отправи се към кърмата на императорския кораб.
Жилищните помещения на Хю бяха облицовани с лакиран палисандър, изсечен от някоя подводна гора. Някои от по-тъмните дъски изглеждаха почти на хиляда години. Изящно изработени арки разделяха помещенията на сепарета, озарени от разноцветни перлени лампи. Всичко това създаваше усещането за разходка из вълшебна гора. Мебелите бяха изработени в същия стил от тъмно, лакирано до блясък дърво — онази архаична елегантност, толкова популярна напоследък в Лосото.
В най-просторното от тези ненапълно преградени помещения Грейнджър откри голямо овално легло, поставено върху осем позлатени пиедестала, всеки носещ резбования облик на самия император. Огледа всичко това с неодобрение, но седна на леглото и си свали ботушите. Излегна се върху дюшек, мек като самия въздух, и установи, че вижда собственото си разкривено изображение. Императорът бе наредил да поставят огледало на тавана. Грейнджър седна, разтърка очи и стана да потърси тоалетната.