Стотици стъкленици, кутии и шишенца изпълваха дървените лавици над умивалника — забележителна колекция от парфюми, лосиони, лекарства и кремове. Грейнджър отвори една стъкленица, съдържаща Потелемския мехлем за рани, и го подуши. Миризмата извика на лицето му мимолетна усмивка. Калиев перманганат. Веднъж бе накарал Бенкс и Крийди да смесят от него с прочутата подслаждаща вода на доктор Купър, за да получат течен пламък. Изляха доста от сместа през амбразурата на един вражески бункер в Дънбар. Ако подбереш правилно съставките, можеш направо да опърлиш някого.
Докато пикаеше, плъзна отново поглед по лавиците — сапун от пеперудови цветя, Чудодейната вода на Парафрайно, Блещукащи капки за очи, Лак за лице, Копринена пудра, крем омекотител „Придворна дама“, Езерен аромат — подбираше мислено експлозивните и запалителни компоненти от тези безполезни вещества. Голяма част от тези ароматични смеси и лекарства струваха повече, отколкото бе месечната му заплата. Дори металните кутии можеха да се използват като гранати за експлозивна смес. Противна му беше мисълта, че човек може да прахосва подобни ценности, като ги размазва по лицето си.
Пусна водата, върна се в леглото и се зави с меките чаршафи. Това ужасно, обгорено лице, което го гледаше от огледалото на тавана, бе неговото собствено, колкото и да му бе трудно да го повярва. Хрумна му, че Янти може да надзърта през неговите очи, и ги затвори. Остана да лежи така доста време, загледан в мрака зад спуснатите си клепачи и замислен за нея. После стана и се върна в тоалетната. Взе стъкленица с крем за лице „Придворна дама“ и го премери на ръка. Глупаво. Но отвори капачето, изсипа малко на дланта си и го размаза върху втвърдените пукнатини на лицето си.
След като приключи, се върна и се просна в леглото. Ужасното лице от огледалото, сега намазано с крем, сякаш му се подиграваше. Грейнджър събра с гневен жест завивките и възглавницата и се върна на мостика. Там му беше по-добре да спи.
— Какво искаш? — попита Браяна.
Маскелин вдигна глава от писалището.
— Сестра Маркс — каза той, остави писалката и се надигна. — Всъщност бих искал да ви помогна.
Браяна огледа каютата. Беше от луксозните, обикновено запазени за специални гости, и при обзавеждането ѝ не бяха пестили средства — ивънсроумски килим, позлатени мебели и фенери от ракова черупка. Лусил си отдъхваше в кресло от бяла кожа с чаша вино в ръка. Синините и раните ѝ изглеждаха още по-страшни на ярката светлина. По пода се въргаляха разноцветни играчки. Синът на Маскелин я погледна и изпълзя в краката на майка си.
— Доколкото разбрах — продължи Маскелин, — полковник Грейнджър е потопил ескортиращите ви кораби и сега тегли тази фрегата в неизвестна посока.
Браяна отвори уста, но Маскелин я спря с жест.
— В корпуса на „Вестоносец“, малко под ватерлинията, е забит харпун. Което означава, че не може да бъде достигнат без водолазно оборудване, каквото, разбира се, вие нямате. От друга страна, нашият похитител не може да ви нападне на борда, нито да стреля по кораба, без да рискува живота на собственото си дете.
— Той е… — опита се да го прекъсне Браяна.
— Нещо повече — не ѝ обърна внимание метафизикът. — Полковник Грейнджър си дава сметка, че вече сте повикали по телепатичен път помощ и следователно трябва да действа бързо. Какви са възможностите му?
— Очевидно — отвърна Браяна — би искал да превърне това отвличане в политически акт.
Маскелин разтвори очи в лека изненада, после каза:
— Именно. Колко народи са били „освободени“ само защото не могат да си позволят медиумните услуги, на които разчитат враговете им? — Тъмните му очи заблестяха. — Какво според вас ще се случи, ако например нашият полковник ренегат реши да откара хаурстафския флагман на ивънсроумския бряг? — Усмихна се. — Виждали ли се някога труп на животно върху мравуняк? Костите са толкова добре оглозгани, че изглеждат шлифовани.
Браяна му отвърна само с усмивка.
— Прав ли съм в предположението си, че все още не сте се свързали с Ел?
— Мистър Маскелин, аз съм напълно в състояние да се справя сама с тази ситуация.