— Не се и съмнявам — отвърна той. — Не бихме искали вашите сестри да си помислят другояче, нали?
Браяна усети, че се изчервява.
— Внимавайте, мистър Маскелин. Не сте в положение да раздавате нравоучения на други хора.
— Простете. — Той сведе глава. — Не исках да проявя неуважение.
— Разбира се, че не — отвърна Браяна. Сложи ръце на кръста си и огледа замислено каютата. Джонтни надзърташе иззад краката на майка си, но Лусил избягваше погледа ѝ. Браяна отново погледна Маскелин. — Добре де, какво предлагате?
Той посочи вратата.
— Ще ми позволите ли да използвам моята екипировка?
Унмерските артефакти, спасени от мъртвешкия кораб, бяха прибрани в сандъци и свалени в трюма на „Вестоносец“, загърнати с платнища от китова кожа. Маскелин незабавно се зае да развързва въжетата и да повдига капаците. Докато Браяна чакаше, метафизикът се ровеше сред телескопи, призми и морски инструменти, взети от унмерския броненосец заедно с предмети, доста сериозно повредени от престоя в саламурената вода. По някое време изсумтя изненадано и извади нещо. Беше тежък железен пръстен, усукан с жица и покрит със сивкава прах. Той издуха прахта и го вдигна.
— Какво е това? — попита тя.
— Усилвател — отвърна Маскелин. — Използва един вид енергия, за да усилва друг вид. — Завъртя го в ръце. — Съветвам ви час по-скоро да го хвърлите през борда, преди продуктите на кораба ви да са започнали да се развалят. — Остави пръстена на пода и продължи да се рови. Не след дълго въздъхна. — Моята аркебуза. Няма я.
Браяна поклати глава.
— Нямам представа къде може да е.
— Беше поставена в продълговата тясна кутия. Пълна с креспична сол, за да я държи на хладно.
— Може да са я заключили в шкафа с оръжия.
Браяна повика арсеналчика, който ги отведе при оръжейния шкаф, и там наистина откриха кутия с описанието, дадено от Маскелин. Метафизикът повдигна капака и извади странната аркебуза с разширена цев. Беше изработена от месинг и драконова кост, а на приклада бе закрепена тъмна стъкленица. От дулото излизаха тънки струйки пара.
Маскелин се ухили като човек, който е срещнал стар приятел.
— Перфектно — заяви той. — Ще се справим за миг с въжето.
Браяна смръщи вежди.
— Смятате да стреляте по него?
— Именно.
— С тази стара бракма?
Той кимна.
Браяна имаше чувството, че ѝ се подиграва.
— Това ли е великият ви план?
— Тази „стара бракма“ не е обикновено оръжие — поясни Маскелин, като ѝ подаваше оръжието. — Стъкленицата съдържа унмерски вакуумни мушички.
Настъпи миг на пълна тишина.
— Креспичните соли се използват за регулиране на температурата на мунициите — обясни Маскелин. — Докато са замръзнали вътре, мушичките са лишени от активност. Цевта е изработена така, че да действа като топлинен градиент, през който да преминават мушичките, след като стъкленицата бъде пробита, създавайки по такъв начин насочващ вихър със значителна разрушителна сила, като същевременно опазват оръжието и стрелеца.
— Донесли сте на кораба ми вакуумни мушички?
— Донесли са ги вашите хора.
— И не смятахте да кажете на никого за това? — Браяна вдигна отчаяно ръце. — Какво ще стане, ако се освободят? — Потръпна при мисълта за кървавата баня, която щяха да предизвикат — кораб, нарешетен от миниатюрни дупчици, екипаж, нарешетен от миниатюрни дупчици.
Маскелин се ухили отново.
— Сега, след като се уверихте в ползата от това оръжие при текущите обстоятелства — каза той, — можем да преговаряме за цената.
— За цената? Цената за какво по-точно?
— Ами сигурно си давате сметка, че вакуумни мушички не се набавят лесно.
На борда на „Вестоносец“ имаше дървен кран, надвиснал над кърмата, предназначен да спуска човек над задната част на кораба за оглед и ремонт на повредената кормилна вилка. Първи помощник Лум надзираваше процеса, докато двама моряци вдигаха своя другар обратно на борда.
Забелязал приближаващата се в компанията на Маскелин Браяна, Лум застана в поза мирно.
— Госпожо.
— Каква е вашата оценка, мистър Лум? — попита Браяна.
— Тъкмо приключихме с първия оглед, госпожо.
Двамата моряци помогнаха на третия да се прехвърли през перилата. Той свали предпазните очила и ръкавиците, обърна се към Лум и докладва:
— Кормилото е в тежко състояние, но може да се мести до известно положение. Харпунът обаче се е забил доста надълбоко. Попаднал е в някоя от гредите на една стъпка под ватерлинията. Не мога да го доближа заради вълните. Не зная как е могъл да го изстреля с един от онези стари фередали. Това или е невероятно удачен изстрел, или човекът е истински майстор.