— Можеш ли да дръпнеш въжето нагоре?
Възрастният моряк повдигна рамене.
— Сър, на него лежи цялата тежест на „Вестоносец“. Ако се опитаме по някакъв начин да го вдигнем, не е изключено да откъртим кърмовата стена. И тогава ще си имаме сериозни проблеми.
Маскелин се подпря на аркебузата и надзърна през перилата. После вдигна глава, проследи изопнатото въже над водата до парния кораб, опря приклад в рамото си и се прицели.
— Чакайте! — извика Браяна. — Какво правите?
— Две птички — отвърна Маскелин. — Един камък. Ако прекъсна въжето от тази страна, Грейнджър ще изгуби плячката си. Но ако го срежа в другия край, мушичките ще минат през въжето, през кораба и през всяко нещо вътре в него. Така ще се получат хиляди мънички дупчици в корпуса плюс една или две в неговия череп.
— Дотам са повече от триста крачки. Нека го направи някой от моите стрелци.
— Не е необходима особена точност — отвърна Маскелин. — Това оръжие изстрелва вихър от мушички.
— Може въобще да не уцелите въжето.
Маскелин свали оръжието и се обърна към нея.
— Очевидно не сте виждали подобно оръжие в действие, госпожице. Роякът вакуумни мушички не може да бъде спрян от нищо. Ако стрелям право надолу, зарядът ще премине през целия свят и ще излезе от другата страна. При подходяща траектория бих могъл с лекота от настоящото си местонахождение да унищожа някой град на повърхността на планетата. — Той облиза устни. — Сега ще бъдете ли така добра да се отстраните и да ме оставите да стрелям преди стъкленицата да се е разтопила напълно?
Моряците и първият помощник погледнаха въпросително Браяна, но тя не проговори. Вместо това направи крачка назад и остави на Маскелин отново да опре приклада в рамото си. След миг отстъпи още крачка.
Аркебузата се задейства с метално изщракване.
От дулото излетя рояк черни прашинки, подскачащи като мазнина в тиган, докато се носеха към морето. Отнякъде се появи и изви силен вятър. Пред погледа на Браяна роякът се разтвори в спираловиден конусообразен вихър, който след миг обгърна пароходния кораб на Грейнджър и после внезапно изчезна в морето с ужасяващ пукащ звук. Палубата под краката ѝ се накрени рязко напред, после се върна обратно и корабът спря неподвижно. Буксирното въже беше прекъснато.
Браяна подушваше във въздуха мириса на озон.
Маскелин свали аркебузата, обърна се към Браяна и се засмя.
— Кажете на вашия капитан да вдига платната.
Нещо събуди Грейнджър.
Сънуваше Ивънсроум, беше сред тълпа бежанци, които напускаха Трепкав ручей след бомбардировките. Вървяха през изпепелени поля, тълпа парцаливи бродяги, бягащи от горящия град. Грейнджър се опитваше да намери Янти, макар че в действителност тогава тя все още не бе родена. Въпреки това сновеше напред-назад и я викаше, обзет от отчаяние, че не може да открие момичето, което знаеше, че не съществува.
Докато оглеждаше с подпухнали очи каютата, осъзна, че нещо не е наред. Светлината на мостика беше различна. Струваше му се по-студена, отколкото би трябвало. Осъзна, че вече не чува двигателите.
Седна, намръщи се от болката в схванатите си стави и забеляза кръв на десния си лакът. Две мънички дупчици се бяха появили от противоположните страни на ставата, сякаш някой бе прокарал през нея тънка игла. Раната щипеше. Той усети същото странно щипене в дясното си ухо и го докосна. На пръстите му имаше кръв. Върхът на ушната мида също бе наранен.
Стана и размърда крака. И чак тогава забеляза, че светлината в каютата се процежда през множество малки дупчици в стените и прозореца. Изглеждаше така, сякаш някой бе прострелял каютата с дребни сачми. Грейнджър се приближи до стената и огледа дупчиците отблизо. Бяха гладки, без пукнатини в стъклото. Зад прозореца студеното кафяво море се простираше чак до хоризонта. На запад се събираха буреносни облаци и на някои места морето бе скрито от гъстата пелена на дъжда. Той отвори прозорчето и погледна назад.
Плененият хаурстафски кораб беше изчезнал.
Отвори рязко вратата и излезе на малката палуба около кормилната рубка. Леден вятър го блъсна в лицето. Кожата му настръхна от електрическия заряд на приближаващата се буря. Той обиколи палубата и огледа хоризонта във всички посоки. Ето там! В далечината на югоизток се мярна платно, носещо се перпендикулярно на вятъра. Това можеше да е само „Ирилиански вестоносец“.