След това повдигна платнището и се огледа.
Бурята бе отминала на север и небето бе чисто. Хиляди звезди искряха сред бледорозовите и синкави мъглявини. Морето сияеше като тъмно стъкло. Скифът се поклащаше леко върху невисоките вълни. Грейнджър бавно огледа хоризонта, но не забеляза и следа от платна. От устата му излизаше пара. Той бе единственото дишащо същество на много левги наоколо.
Ориентира се по звездите. Ел трябваше да е на почти сто левги северозападно. Тъкмо щеше да седне, когато зърна в небето Ортовата колесница — малка светла точка, блуждаеща привидно без посока, която сякаш се спря точно над него преди да се понесе право на север.
Сърцето му се сви от някакво неясно усещане. За един кратък миг му се стори, че долавя присъствието на неестествена сила. Беше почти като онзи момент, когато едва не бе паднал от импровизирания мост в Потопения квартал на Лосото. Сякаш самият космос се бе преместил по някакъв неуловим начин, макар че не можеше да определи какво точно се е случило.
Седна на пейката и хвана греблата.
Времето течеше, без нищо, с което да го измерва, освен плясъка на греблата и редките тътнежи на север. Но Грейнджър чуваше и друг звук, като далечен вой на корабна сирена. Остави греблата и се заслуша. След миг го чу отново — протяжен печален звук. Този път сякаш идваше от по-близо. Той се премести на кърмата и извади пистолета, барута и куршумите от сандъка. Зареди пистолета и го напъха в колана на бричовете си.
Звукът се понесе над морето, този път съвсем ясен.
Вдясно под водата се появи нещо фосфоресциращо. Беше кит, три пъти по-голям от лодката, с издължено тяло и приплесната глава. Грейнджър се прицели в него, но не стреля — какъв смисъл? Китът се плъзна под лодката на дълбочина около фатом и едно черно око го изгледа.
Внезапен плисък откъм кърмата го накара да завърти руля.
Втори кит бе изплувал наблизо. Докато лъскавият му гръб се извиваше сред вълните, от главата му бликна фонтан. След миг огромната му опашка удари водата и хвърли пръски чак в лодката.
Китовете останаха край него около час, докато небето на изток не започна да просветлява. След това изчезнаха в тъмната бездънна саламурена вода.
Призори се озова сред пасаж сребристи рибки, които святкаха като игли във виолетовата вода. Би могъл да направи мрежа от ризата си и да се опита да си хване няколко, но нямаше в какво да ги свари, а и не можеше да си позволи да използва оскъдните запаси от прясна вода. Така че остана да седи и да ги гледа — бяха като искрици живак.
Греба до обед, после спря и се опита да се ориентира по слънцето. Но люшкането бе твърде силно. Хвърли секстанта в сандъка, твърде изморен, за да упорства. Вятърът се бе обърнал на изток и бе отслабнал, почти не успяваше да го разхлади. Той нагласи посоката по-скоро по интуиция: предполагаше, че е дрейфувал встрани от курса през нощта. Нямаше как да разбере къде точно се намира. Ако нямаше силни течения, североизточната посока рано или късно щеше да го изведе до бреговете на Ирилия. От „Вестоносец“ нямаше и следа.
Вечерта на третия ден забеляза на триста метра напред ерокински самал. Огромната медуза бе обгърнала с пипалата си три акули и използваше разпорените им тела, за да улови вятъра. Грейнджър извърна лодката право на север, докато самалът не се изгуби от погледа му. Въпреки това тази нощ не спа добре, преследван от видението на огромни пипала, протягащи се от дълбините към лодката.
Следващата сутрин го завари насред гъста мъгла. Беше се отдалечил по̀ на север, отколкото искаше, и бе стигнал граничните води, където Морето на светлините се срещаше с Морето на кралете. Тук мътночервените течения на северното море се смесваха с кафеникавите води на южното и клокочеха около лодката като разбъркана боя. Срещата им пораждаше мъгла от изпарения, през които слънцето едва прозираше. Грейнджър си сложи очилата и предпазната маска и отново хвана греблата, като сега обърна носа право на запад. Не искаше да се среща с представителите на морската фауна по тези места.
И тогава му се стори, че долавя в мъглата необичаен шум — тихо жужене, почти на границата на човешкия слух. Свали очилата. В мъглата определено имаше нещо — нещо огромно и тъмно. Приличаше на силует на кораб. Грейнджър загреба право към него.
15.