Лицето на Крийди грейна.
— Смяташ ли, че тук има съкровища?
Бенкс повдигна рамене.
— Мрачни архаични местенца като това винаги са обгърнати в мистерии. Така по-лесно прогонват тъпаците.
Крийди се обърна към Грейнджър.
— Можем да проверим, полковник.
Грейнджър поклати глава.
— Сержант, тук сме да търсим лодка. А това означава и незаконен пристан. Бенкс?
— Натам. — Редникът посочи с пръст в посока обратна на наблюдателниците.
— Избра напосоки, нали? — озъби се Крийди.
Бенкс въздъхна.
— Погледни плочите — каза и кимна надолу. — Виждаш ли строшените ичусански кристали? Някой е поставял върху тях дъски.
Тръгнаха, като вдигаха задните дъски и греди и ги полагаха на плочите отпред. Скоро стигнаха до отвор в крайморската стена, зад който имаше друг вътрешен двор. Камъните водеха към съседната къща. Значи натам.
Минаха през нея и стигнаха до рухнало стълбище. Качиха дъските на първия етаж и се озоваха в пуста стая, която гледаше към черен канал, затлачен от водорасли и боклуци от обитаемата част на града. Вонеше отвратително. Разстоянието до отсрещната къща обаче бе достатъчно малко, за да прехвърлят през него най-дългата дъска.
— Проклето свърталище на плъхове — промърмори Крийди, докато приплъзваха дъската.
— Не виждам нищо лошо в плъховете — подметна Тумел. — Месото им си е съвсем свястно.
— Направо си е вкусно — съгласи се Суон. — На нашия таван си бяхме направили развъдник. Плъховете ни бяха колкото кучета, развъждахме ги със стотици. Мислехме да ги продаваме на пазара.
— Плъшешко с дърдонки — засмя се Тумел.
— Плъх на шиш — добави Суон.
Докато пристъпваше по импровизирания мост след сержант Крийди, Грейнджър за миг усети замайване. Олюля се, докато вдишваше надигащата се отдолу смрад, и дори му се стори, че звездите в небето се завъртат. Спря и приклекна на дъската в очакване объркването да отмине.
— Полковник? — повика го Бенкс, вкопчен в перваза на прозореца отзад.
— Уморен съм — промърмори Грейнджър. Но му се струваше, че е нещо много по-сериозно — сякаш за един кратък миг цялата вселена около него се бе преместила. Той погледна надолу към дъската и видя, че върху нея е пирографиран унмерски знак — обрамчено в кръг око. Изглежда, тази дъска бе част от някогашен унмерски кораб. Не бяха ли използвани знаците с очи, за да бъдат наблюдавани от разстояние корабните екипажи? Грейнджър не беше сигурен. Толкова много неща от представите на днешните хора за унмерското магьосничество се основаваха на предположения. Той се изправи, като внимаваше тежката торба да не го извади от равновесие. Крийди го чакаше отсреща.
Грейнджър тръгна колебливо и се провря през прозореца в поредната тъмна стая.
— Полковник, има признаци, че мястото е било обитавано. — Крийди побутна с крак няколко празни консерви. — Иманярите са го използвали наскоро. — Не беше необходимо да го казва, но въпреки това Грейнджър му кимна одобрително. Крийди имаше навика да доказва колко е полезен всеки път, когато Бенкс не беше наблизо.
Дойдоха и другите трима. Сега, когато бяха достатъчно далече от окупирания град, за да има опасност да ги забележат, Грейнджър отвори торбата, извади перлен фенер и го подаде на Бенкс. Стаята се озари в светлина. Тумел помогна на Суон да прехвърли моста до отсрещната стена и после прекосиха порутената къща. Всички стаи бяха празни. В коридорите висяха разкъсани тапети с изрисувани по тях цветя или изписани математически символи. През прозорците се виждаха потънали в мрак градини. На едно място прекрачиха скелет на куче. През отворите в рухналите стени се виждаха съседните постройки. Бенкс водеше.
Стигнаха до просторна таванска стая. В средата на пода имаше правоъгълен капак. Ако се съдеше по дирите наоколо, наскоро го бяха повдигали. Крийди понечи да влезе в стаята, но Грейнджър го хвана за ръката и го спря.
После смъкна торбата от рамото си, протегна я на една ръка разстояние над пода и я пусна.
Под тежестта на торбата дъските се строшиха и рухнаха долу. Чу се плясък на вода.
— Капан — каза Бенкс.
— И аз бих заложил капан — отбеляза Грейнджър.
Заобиколиха дупката и Крийди разби катинара на капака с приклада на мускета си и го повдигна.
Две малки лодки се поклащаха върху саламурената вода на четири стъпки под тях. Бяха вързани с въжета за забит под пода на стаичката железен клин. Крийди понечи да се спусне през отвора, но Грейнджър отново го спря. Отвори торбата, извади въже и го върза за дръжката на фенера. После легна на пода, спусна фенера през отвора и пъхна глава след него.