Момичетата изведнъж придобиха изплашен вид. А после се случи нещо странно. Дребничката девойка — Констанс — си стисна носа. Между пръстите ѝ рукна кръв и опръска писалището. По-едрото момиче също стисна носа си с пръсти. И на него му течеше кръв.
— Вървете — нареди сестра Ула и посочи вратата с пръст. — Бягайте право в лазарета преди да съм ви обезплодила и двете, за да отърва света от семето ви.
Двете момичета сграбчиха книгите си и избягаха навън.
Браяна се усмихна на Янти и обясни:
— Има различни по сила медиуми. В горния край на редицата са сензитивните като мен, специализирани в общуване на разстояние. Сестра Ула представлява другия край на редицата. Тя ще те изпита и ако се окажеш подходяща, ще те обучи на всички прийоми на медиумната война.
Сестра Ула заведе Янти в склада, където тя получи роба, кърпи, чаршафи и завивки, преди да ѝ покажат спалните на долния етаж в задната част на двореца. Тук прозорците гледаха към сенчеста гора. В дъното на стаята, между два реда нормални кревати, беше разпънато малко сгъваемо легло.
— Ти ми създаде значителни неудобства — каза възрастната жена. — Срокът е към средата си и отказвам да преминавам с теб изучения материал. — Гледаше как Янти си оправя леглото. — Не че това има някакво значение. Не очаквам да преминеш дори най-простичкото изпитание.
— Какви са тези изпитания? — попита Янти.
— Ако беше истински медиум, нямаше да се налага да ти казвам. А сега престани да се мотаеш с чаршафа и иди да се измиеш и да се преоблечеш. Робата и бельото се прибират в този скрин. Вечерята е в девет. — Тя излезе от стаята и затръшна вратата.
Друга врата в задната стена водеше към просторна баня с дървен подиум и ведра с вода. Янти се изми, после облече хаурстафската роба. Грубият плат дразнеше неприятно кожата ѝ. Тя се върна в спалнята и прибра старите си дрехи в скрина. Навън сенките се сгъстяваха, стъмваше се. Тя потърси перлен фенер, но не откри. Дали вече бе станало девет? Тук нямаше часовник и тя седна на леглото и зачака.
Никой не идваше да я вземе.
След известно време прати съзнанието си да се рее в пространството. Възприятията на хората в двореца блещукаха като стотици лампи, окачени в мрака. Като надзърташе през очите им, Янти си изгради картината на една наистина огромна постройка, която се простираше почти толкова надолу в земята, колкото и към небето. Около нея имаше хиляди хора — от най-високите кули до най-дълбоките подземни галерии. Едни се изтягаха на леглата в топлите си уютни стаи или четяха книги, други бяха излезли на високите тераси. Готвачи работеха неуморно в запарените кухни. Слуги бършеха прах. Янти се остави да лети сред хаурстафите като призрак, промъквайки се от време на време в някое неподозиращо нищо съзнание, за да огледа една или друга стая. Видя камини от черен мрамор и купища яркочервени възглавници, сребърна посуда, инкрустирани със скъпоценни камъни гардероби и дълги коридори, украсени с многобройни картини — никога не бе виждала на едно място толкова много съкровища. Улавяше из въздуха откъслечни разговори:
— … нито един златник за това. Как според теб се чувства Йон?
— Не мога дори да си представя.
Чуваше смях, музика и звънтене на стъкло и прибори. И ето че се озова в просторна зала, окъпана в светлина и кънтяща от гласове; стотици момичета седяха на дълги маси под трепкащите светлини на свещниците и се наслаждаваха на различни димящи и ухаещи примамливо блюда. На отделна маса в предната част на залата се бяха настанили по-възрастни медиуми, които също разговаряха и пиеха вино от кристални чаши, докато прислугата вече прибираше чиниите. Сред тях Янти позна сестра Маркс и сестра Ула и осъзна, че е трябвало да иде там, в залата.
Върна съзнанието си в тъмната спалня. Беше закъсняла, беше гладна и… какво щяха да кажат другите? Скочи и хукна към вратата.
Когато влезе, в залата се възцари тишина. Стотици момичета извърнаха лица към нея. Усмивките им бяха различни — и доброжелателни, и жестоки. Докато Янти крачеше между масите, те си зашепнаха полугласно. Тя не видя празно място, така че продължи към масата в другия край.
Дванайсет жени с дълги бели роби я гледаха отвисоко; сестри Маркс и Ула седяха в центъра. Янти не можа да открие съчувствие в погледите им. Очите на сестра Ула святкаха гневно, усмивката на Браяна Маркс издаваше по-скоро забавление.
— Значи най-сетне реши да се появиш? — попита сестра Ула.
Из залата се понесе кикот.
Лицето на Янти пламна.
— Съжалявам — рече тя.