— Няма как да е чула призива — отбеляза Браяна.
— Без съмнение — съгласи се сестра Ула. — Затова ѝ казах да дойде в девет.
Янти сведе глава.
Последва продължителна тишина и Янти предположи, че дванайсетте медиума разговарят помежду си. Всъщност може би разговаряха всички в залата — освен нея.
Най-сетне сестра Ула посочи една от масите в дъното на залата и каза:
— Заеми последното място там. Можеш да си сложиш от това, което момичетата са оставили. Не се бави. Другите те чакат, за да си легнат.
Янти тръгна към ъгъла, където имаше свободно място между едно пълничко момиче и друго с кестенява коса, и седна.
— И свали тези грозни очила — добави сестра Ула. — Не позволявам да ги носиш на масата.
Янти се поколеба.
— Или ще ги махнеш, или отиваш да си легнеш без вечеря.
Няколко мига Янти не помръдна. После се изправи и избяга от залата, изплашена, че ще видят сълзите ѝ.
Когато момичетата дойдоха в спалнята, Янти не подаде глава изпод одеялото, нито позволи на съзнанието си да се зарее наоколо. Чу шепот, последван от тишина. После някой каза:
— Съмнявам се, че тя може да чете мисли.
— Трябва ли заради нея да говорим на глас?
— Защо да си правим труда? Толкова е изморително.
— Видяхте ли роклята ѝ, когато пристигна?
— Не, бях очарована от очилата ѝ.
Всички се разсмяха.
Янти стисна очи и се опита да се съсредоточи върху дишането си. След известно време чу скърцане на легла и после в помещението се възцари мъртвешка тишина. Но тази тишина бе някак особена. Тя не знаеше какви мисли разменят момичетата, ала предполагаше най-лошото. Липсата на звук бе по-страшна от всичко.
Минаха сякаш часове, а Янти не можеше да заспи. По някое време чу подът до леглото ѝ да поскърцва. Някой я побутна по рамото и един глас прошепна:
— Будна ли си?
Янти дръпна одеялото.
В мрака успя да различи клекнало до нея момиче. Стори ѝ се, че е кестенявото момиче, до което бе седнала в залата. Момичето се наведе към нея и прошепна:
— Не им позволявай да се държат така с теб. Отначало го правят с всички. А сестра Ула е истинско чудовище. — Тя пъхна нещо в ръката на Янти. Беше пилешко бутче, увито в салфетка. Янти го захапа лакомо.
— От Ивънсроум ли си?
Янти кимна.
— Аз съм от Харпул, на трийсет мили от Лосото. И моето семейство са фермери.
— Ние не сме фермери — отвърна Янти. — Искам да кажа… какво значение има?
— Реджина и Констанс са най-лошите — продължи момичето. — Мислят се за лосотански благороднички. Все разправят как семействата им имали вземане-даване с император Хю и че като завършат обучението си, ще ги пратят в двора. Но не става така. Не можеш да избереш назначението си.
— Как се казваш?
— Ария. Време е да си вървя.
— Благодаря ти — прошепна Янти.
Ария се обърна, но Янти я улови за ръката и прошепна:
— Те говорят ли сега?
— Вече спят.
Янти сведе глава.
— Не бях сигурна.
— Тишината тук е винаги неприятна — съгласи се Ария. — Но ще дойде време, когато ще започне да ти липсва.
Янти се събуди преди съмване и изтича в банята да се измие преди другите момичета. Върна се в леглото и не се наложи да чака дълго. Веднага щом първите лъчи озариха гората вратата на спалнята се отвори и влезе сестра Ула.
— Ставайте — нареди тя. — Вдигайте се, мързеливи глупачки. Днес ни чака много работа.
Момичетата станаха, като мърмореха сънено. Янти потърси Ария, но едрото кестеняво момиче избягваше погледа ѝ. Констанс и Реджина, двете момичета, които вчера сестра Ула бе изгонила от библиотеката, не бяха толкова стеснителни. Констанс изгледа пронизващо Янти, после отметна назад русата си коса с презрителен жест, обърна се и се усмихна многозначително на приятелката си, Реджина едва сдържа кикота си.
— Ти! — викна сестра Ула и посочи Янти. — Изми ли се? Ела с мен.
Изпитната стая бе близо до спалното. Вътре имаше само маса и два стола. Високите прозорци гледаха към пуст двор, обрамчен от колонади и с желязна врата, водеща към гората. Сестра Ула нареди на Янти да седне и излезе.
Янти чакаше.
Дворът отвън постепенно се озаряваше от светлина. Янти гледаше как сенките се отдръпват към източната колонада. По стената подскачаха птички. Сутринта преваляше, а все още не се виждаше никой. Тя се зачуди дали това не е част от изпита. Ако станеше и отидеше до прозореца, дали щеше да се провали? Може би от нея се очакваше да вземе някакво решение, или да си тръгне? Дали я наблюдаваха? Тя стана, отиде до вратата, но не чу нищо. Върна се и седна.