— Какво? — сепна се Янти.
— Сестра Ула няма да се върне скоро.
— Ами изпитът?
— И без това не очаква да го издържиш. — Тя протегна ръка. — Ела, денят е чудесен. Ще ти покажа езерото.
Янти се покатери на перваза и пое подадената ѝ ръка.
Ария взе кошницата и излязоха от двора. Прохладна зеленикава светлина се процеждаше през покривалото от горски листа и озаряваше влажната земя и белите и розови цветчета. Пърхаха жълти пеперуди. Миришеше на топъл летен прашец. Сред древните дъбове се виеха многобройни пътечки и Ария поведе Янти по една нагоре по стръмен склон, завършващ с гранитна канара. Когато се приближиха, Янти долови шум от бълбукащ поток. В канарата бяха изрязани стъпала и те се спуснаха надолу към издълбано в скалата езерце. Слънчевите лъчи озаряваха дъното на басейна, толкова гладко, сякаш самите богове са го изваяли, за да му се наслаждават посетителите. В сенчестата част от другата страна на езерцето имаше малък водопад.
Янти клекна до езерцето. Водата беше съвсем прозрачна. Тя се поколеба, после натопи ръка в нея.
Ария седна на един камък зад нея.
— Някои от момичетата идват тук да поплуват. Ти можеш ли да плуваш?
Янти поклати глава.
— И аз не мога. — Ария бръкна в кошницата, извади шепа ягоди и почна да ги яде.
— Нали трябвало да берете гъби?
— Ягодите са по-вкусни — отвърна Ария. — Искаш ли?
Стомахът на Янти изкурка. Единствената храна, която бе яла от пристигането си в двореца, бе пилешкото бутче, което ѝ бе дала Ария предната вечер. Тя седна до нея и скоро и двете похапваха сладко.
— Реджина, виж — обади се глас зад тях. — Прасе и селянче.
Янти се обърна и видя на стъпалата над тях две момичета. Дребничката руса Констанс беше изпъчила гърди, повдигнала надменно брадичка, а кестенявата ѝ другарка гледаше някак плахо. И двете носеха кошници като тази на Ария.
Констанс слезе по стъпалата, спря пред Янти и я загледа, както човек би гледал гадно насекомо.
— Сигурно унмерските очила са доста модерни в Ивънсроум — каза на Реджина. — Тези селяци са пълни с чудати идеи.
Реджина се изкиска.
Констанс протегна ръка към Янти.
— Дай да ги видя.
Янти извърна глава.
Констанс изсумтя недоволно, после посегна да вземе очилата. Янти се дръпна и се опита да я отблъсне. Констанс стисна кичур от косата ѝ. Янти замахна и я удари.
Констанс подскочи и за миг замря неподвижно — на хубавичкото ѝ лице бе изписан шок. Тя докосна носа си, после си погледна ръката. По пръстите ѝ имаше кръв.
— Счупи ми носа! Ти ми счупи носа!
Янти бе вдигнала ръце да нагласи очилата. Не видя, че момичето се нахвърля върху нея, докато не беше твърде късно. С гневен вик Констанс бутна Янти в езерцето.
Водата беше ледена. Дъхът на Янти спря. Тя запляска с ръце, издигна се на повърхността и пое изплашено въздух. И в същия миг усети, че отново потъва. Отвори уста да извика за помощ, но се нагълта с вода и се задави.
Констанс я наблюдаваше усмихнато от брега.
Янти отново потъна. Носът ѝ се напълни с вода. Тя риташе и размахваше ръце като обезумяла, мъчеше се отчаяно да се добере до въздуха, ала напоената с вода хаурстафска роба я влечеше надолу. За един кратък миг успя да подаде лице над водата и да си поеме въздух, но веднага отново потъна. Усети, че нещо я удря по главата, и го сграбчи. Нещото я дръпна нагоре.
Ария бе протегнала към нея дълъг клон. Янти се вкопчи отчаяно в него и стигна скалния бряг, задъхана и разтреперана.
Констанс се смееше.
Янти се помъчи да изпълзи от езерцето.
Констанс приклекна пред нея и заяви:
— Не можеш да излезеш тук. Това е наш район. Заобиколи до другия край на езерцето.
— Остави ме на мира — измърмори изтощено Янти и се вкопчи в камъните, но русото момиче я бутна назад.
— Време е да си научиш мястото — изръмжа Констанс и я натика обратно в студената вода. Носът ѝ бе станал морав. — В Гилдията няма място за селянки като теб. Не ставаш дори да чистиш нужниците. — Обърна се и изгледа навъсено Ария. — Дай ми пръчката!
Ария се поколеба.
Констанс буташе Янти, която се опитваше да излезе на брега. След миг спря, дръпна пръчката от ръцете на Ария и замахна с всичка сила.
Улучи Янти по бузата. Цялата мокра, Янти изтича нагоре по стъпалата, където стоеше Реджина.
— Спри я — кресна Констанс.
Реджина ѝ препречи пътя и Янти се опита да я изблъска.
— Дръж я!
Реджина я улови за робата.
Янти се подхлъзна на мокрите камъни. Изведнъж езерцето се завъртя пред очите ѝ. Тя падна назад и си удари главата в нещо твърдо. За миг пред очите ѝ се спусна мрак, после тя чу някой да диша тежко близо до нея и един глас каза задъхано: