— Оставете я най-сетне!
— Във водата!
Нечии ръце я сграбиха за робата. Някой я притискаше. Реджина се бе навела над нея, с разчорлени коси и почервеняло лице. На лицето на Констанс играеше зловеща усмивка. Двете я повлякоха към водата. Ужас скова сърцето на Янти. Тя се замята и изкрещя:
— Не!
И тогава се случи нещо странно. Янти надзърна през очите на Констанс и в този кратък миг на страх и отчаяние успя да погледне в ума ѝ. Сякаш светът внезапно се бе преобърнал. Вместо да гледа навън през очите на момичето, тя откри, че е обгърната от водовъртежа на чувствата ѝ. Омраза, гняв, завист. Съзнанието на Янти удари инстинктивно…
Викът сякаш увисна в тишината над езерцето. Изведнъж Янти чу туптежа на собственото си сърце, трескавия ритъм на дишането си. Надигна се разтреперана.
Констанс лежеше на няколко крачки от нея, неподвижна. От ъгълчето на лявото ѝ око се стичаше струйка кръв. Реджина лежеше свита на кълбо до нея, стиснала лицето си с ръце, и хлипаше като малко дете. Ария местеше изцъклени от уплаха очи между двете момичета.
— Какво направи? — попита тя.
Янти се изправи и побягна.
— Не вие ще ме викате, мистър Маскелин.
Маскелин вдигна глава и погледна Браяна Маркс, която бе застанала на прага на неговата стая.
— Да съм ви викал? — рече той, преструвайки се на смутен. — Честно, и да е така, не помня защо.
Тя поклати глава, но не успя да прикрие усмивката си.
— Удобно ли ви е тук?
Апартаментът на Маскелин заемаше два етажа в една от кулите на двореца и осигуряваше прекрасни гледки към планините и долината, особено от широката тераса. Върху меките килими бяха подредени елегантни мебели от драконова кост. От загърнатите в коприна тавани висяха кристални свещници. Имаше седем дивана, дванайсет кресла и не по-малко от двайсет и две огледала, отразяващи светлината във всички посоки. Леглото бе достатъчно просторно да побере десет души.
— Удобничко е — каза той. — Макар че нощем ми е малко студено в леглото.
— Жена ви ще остане в Порт Ел, докато се разреши случаят с нея — заяви Браяна. — А това няма да стане преди да определим полезна ли е с нещо за Гилдията Янти.
— Смятате да ме държите тук, докато решите дали Янти притежава дарба? — изсумтя Маскелин. — Какво значение може да има това? Получихте я невредима. Това наказание ли е, или просто чакате да видите дали ще получите някакво законно оправдание?
— Има и по-лоши места, на които да бъде човек — подметна Браяна и отиде до стъклените врати на терасата. — Това е една от любимите ми гледки. Оттук се вижда проходът Кулче, Миан Мор и Сгънати криле. Не ви ли се струва, че онези четири планини отсреща приличат на драконов гръбнак?
— Да ви призная, гледката малко се разваля от изгорената гора, телената ограда и бетонните бункери около двореца — отвърна Маскелин. — Знаете ли, че всяка сутрин ме буди крясъкът на гарван в един от лагерите? После неизменно следва изстрел и тишина. Не мога да разбера дали е някоя дресирана птица, или разполагат с богат избор.
Браяна затвори за миг очи, после каза:
— Имат предостатъчно.
— Да не би току-що да ги попитахте?
— Всичките три хиляди — отвърна Браяна. — Голямата полза от телепатията е, че можеш да получиш информация винаги когато пожелаеш. Един медиум никога не позволява да го изненадат. — Побутна стъклената врата и излезе на терасата. И замря неподвижно. — Откъде събрахте всичко това?
Маскелин излезе при нея. Малка колекция от унмерски предмети бе разпръсната на плочника, из цветята и върху каменната маса.
— След толкова месеци в морето — каза той — съм привикнал да работя навън.
— Да работите? Откъде се взеха тези иманярски находки?
— От склада на двореца. — Той махна небрежно с ръка. — Повечето са безполезни дрънкулки, но има някои нещица, които могат да ми помогнат доста в изследванията.
Браяна го погледна въпросително.
— Унмерите са можели да влияят на времето и пространството — обясни Маскелин. — Да прехвърлят енергия на огромни разстояния. Опитвах се да разбера как са го постигнали.
— Трябваше да стоите затворен в апартамента.
Маскелин поклати раздразнено глава.
— Да, да, знам. Та исках да докажа следното: това, което възприемаме като магия, е само способ да се борави с ентропията. Унмерите са прехвърляли енергия и материя от едно място на друго, най-вероятно от една вселена в друга, с помощта на някакви особени пространствени канали. Силата на унмерите се корени в умението им да извличат полза от това, което реших да нарека космически останки.