Спря чак на върха и си пое дъх. Студеният въздух проряза болезнено гърдите му. Наоколо нямаше друго живо същество, което да диша този въздух — а може би никога не бе имало. Далече под него броненосецът чакаше търпеливо в малкия зеленикав залив, тъмен и пуст като ковчег. На север се простираше вкочанена равнина от лед, върху която вятърът бе изваял от сняг невероятни скулптури. От мястото си Грейнджър виждаше предавателната станция, стърчаща върху заснежения източен връх. Сигурно беше висока поне сто и петдесет стъпки и много по-широка от тази на мъртвешкия кораб. От нея като че ли се чуваше слаб писукащ звук.
Ботушите на Грейнджър затъваха в дълбокия сняг и вървенето беше трудно. Когато стигна върха, пред него се разкри унмерската станция в цялото си величие. Квадратен сивкав блок с огромна кръгла метална врата, тя заемаше почти цял акър от скалната площадка. Наветрената стена бе покрита със снежни преспи, които почти я бяха затрупали. Докато я оглеждаше, Грейнджър забеляза и други неща, затрупани от снега. Драконова броня и кости. Изглежда, Революцията на Конквилас бе стигнала и до това далечно място.
Но въпреки всичко станцията продължаваше да излъчва енергия. Нападателите не бяха успели да я повредят.
Пантите бяха замръзнали и трябваше да положи доста усилия, за да дръпне тежката врата. Изстърга леда с ножа си, докато вратата най-сетне поддаде. Тя се завъртя с метално скърцане и почти веднага спря в снега.
Зад вратата започваше тъмен тунел, достатъчно широк, за да пропусне кон с карета. Грейнджър извади перления фенер и го вдигна високо. И тук имаше следи от битка. Подът бе покрит с черни петна. Бетонът бе обгорен от драконов огън и надраскан от ударите на остриета. Бедрена кост лежеше в замръзнала локва, но колкото и да бе странно, нямаше други човешки останки.
На двайсетина крачки навътре коридорът извеждаше в овално помещение, опасано с медна жица. Тук бръмченето бе по-силно и въздухът бе осезаемо по-топъл. През цепнатините се бе процеждал разтопен сняг и водата се бе събрала в плитка зеленикава локва на пода. Грейнджър я заобиколи внимателно. В локвата лежаха няколко метални скоби и някакви части от машини, зеленясали от корозията.
Две врати в дъното на помещението водеха към вътрешността на станцията. Той доближи ухо до всяка, после вдигна фенера и отвори дясната.
Проходът го отведе в друго овално помещение с медна жица на стената, където коридорът се разклоняваше отново. И този път Грейнджър избра продължението, в което бръмченето бе малко по-силно. Мина през още четири разклонения преди да започне да усеща леки вибрации в пода. Бяха придружени от неприятно чувство във върховете на пръстите му. Перленият фенер сякаш също усили светлината си. На някои места Грейнджър виждаше монтирани на стената кръгли метални плочи — и на всяка от тях малка кръгла леща. Подмина четири или пет такива, преди в него да се пробуди безпокойство. Когато доближи следващата, спря да я огледа. Докато доближаваше око към отворчето, зърна нечие друго око да се дръпва от отсрещната ѝ страна.
Потрепери и продължи нататък.
Най-сетне бетонният лабиринт го отведе в просторно цилиндрично помещение. От него започваха множество други коридори. Бръмченето, което бе следвал, тук предизвикваше неприятно силен резонанс — усещаше го чак в зъбите и костите си. Огромни купчини всякакви унмерски предмети бяха струпани на пода — някои достигаха височина трийсетина стъпки. Пистолети, пушки и бронирани костюми се въргаляха сред купища останки от разнебитени бойни машини: арбалисти, костенурки и обковани с желязо тарани. Перленият фенер сияеше толкова силно, че озаряваше цялото помещение от стена до стена. Имаше балистични оръжия и енергийни оръжия, и безброй обгорени и разкривени метални парчета с невъобразимо предназначение — истинска клада от бракувани и употребявани средства за унищожение, от триножници и назъбени перки до кълбета метални жици, стъклени щитове, очила, ръкавици и оръдейни дула, подаващи се като огромни стоманени пръсти. Върху близката купчина лежеше древна небесна колесница, покрита с множество вдлъбнатини и обгорена, но на пръв поглед неповредена. Грейнджър плъзна поглед покрай стените и нагоре до самия таван, където други подобни купчини се рееха из въздуха в някакво магично отрицание на гравитацията.