… и се озова лице в лице с едно от копията си.
Което вече не имитираше движенията му. Беше се навело и се държеше за гърдите. И за изненада на Грейнджър така беше и с всички останали. Поне десетина копия го бяха наобиколили, всичките превити от болка.
Дали Грейнджър не бе ударил и себе си заедно с всички останали? Той вдигна меча, но никое от копията не повтори жеста му. Повечето вече се бяха възстановили. Приближаваха го от различни посоки. Грейнджър ги разглеждаше объркано. После хвърли меча.
Копията изчезнаха.
Чу се смехът на Хериан.
— Ако ти не вземаш решения за своите мечоносци — рече той, — ще се намерят други да го правят. — Посочи близката купчина. — Ако обичаш, избери си нещо друго. Има предостатъчно оръжия.
Грейнджър понечи да вземе друг меч, но спря и погледна Хериан.
Старецът сви рамене.
— Аз не бих избрал този.
Грейнджър пристъпи към него и го удари в лицето. Старецът рухна върху купчината метал. Короната се търкулна встрани и отдолу се показа белегът от левкотомия. Той изплю кървава храчка и пак се усмихна.
— Преди стотина години щях да те накарам да съжаляваш за това. Но човек се размеква със старостта. — Зарови ръка в купчината и измъкна пистолет с кремъчен ударник и цев, толкова широка, че да пъхнеш вътре юмрук. Обърна се и го насочи към Грейнджър.
Грейнджър пристъпи напред и притисна ръката му с крак. Наведе се над стареца и го удари отново — този път му строши челюстта. Хериан започна да вие. Все пак успя да натисне спусъка и пистолетът издаде тихо съскане, като последна въздишка. Въздухът пред дулото се замъгли, размътеното петно продължи в посоката на изстрела и разхвърли предметите на пътя си. Всеки от тях в миг се превръщаше на прах. Грейнджър продължи да блъска с юмрук, докато старецът не изпусна пистолета. След това изрита проклетото оръжие настрани. Замахна и продължи да удря.
Хериан плюеше кръв и кашляше, ала въпреки това не спираше да се хили.
— Колкото и да ме удряш, нищо не можеш да направиш на космоса, нали знаеш? — рече той. — Ще ми навредиш колкото крилцата на муха. Огледай се наоколо, човече.
Кристалът сияеше ослепително, изпълваше помещението със светлината на плененото вътре чуждо небе. И нещо също толкова странно се случваше в тунелите. Зеленикава светлина трепкаше във всеки от тези портали, придружавана от оглушителен пукот и дълбоко, равномерно, механично местене. Нима цялата тази кула бе една голяма машина? Късче от някакъв странен уред? Много от оръжията наоколо бяха започнали да изпускат собствена светлина и да вибрират, а върху металната им повърхност танцуваха причудливи огньове. Грейнджър усещаше, че по кожата му пълзят енергийни вълни.
Ярка светлина разцепи изхода на един от тунелите и попадна право върху кристала, следвана през частици от секундите от още няколко. Въздухът пращеше от енергия. Хериан изкрещя от радост и на окървавеното му лице се изписа неизмеримо щастие. Той изплези език и се ококори налудничаво. Грейнджър го пусна и се огледа за нещо, каквото и да е, с което да се защити. Избра странен стъклен щит и го вдигна. Гледката през него бе като през изкривено стъкло, а и пейзажът от другата страна нямаше нищо общо с помещението наоколо. Вместо него сега виждаше зимна гора с черни като въглен дървета на заснежен фон.
— Пази се от вълците! — извика Хериан.
Грейнджър зърна някакво движение в света вътре в щита — сивкави силуети, които подскачаха в снега. Нещо се размърда вляво от него и той неволно завъртя щита натам. През мътното стъкло видя летящ към него вълк със святкащи кървясали очи и оголени зъби. Чудовището се блъсна в щита и събори Грейнджър по гръб. И внезапно той усети, че вълкът го притиска с туловището си, докато ръмжеше и дращеше от другата страна на щита.
Хериан се разсмя.
— Как се чувстваш, когато държиш нещо, което е едновременно на две места?
Грейнджър извъртя щита настрани и тежестта внезапно изчезна. Вълците и призрачната гора останаха вътре в стъклото.
Сега вече между кристала и тунелите блещукаха електрически потоци, оформящи сияеща мрежа, която изпълваше централната част на помещението. Миришеше като по време на буря. Пред погледа на Грейнджър енергията започна да се скупчва пред кристала и да оформя ослепително сияещо тяло. Стори му се, че вижда в привидния хаос женско тяло — бяло, изпускащо ярка светлина, със светкавици вместо коса.
— Тя обръща ентропията — поясни Хериан. — И се пресъздава наново в това място. — Надигна се на коляно, все така ухилен. — Не си прави труда да се въоръжаваш — плът, стомана, куршуми, за нея всичко е само материя.