Жената в сиянието ставаше все по-материална, сякаш енергията, която се събираше в нея, приемаше формата на кожа, скелет и броня. Нагръдникът ѝ бе като огледало, изсечено като кристал, и сияеше с блясъка на хиляди перлени фенери. На гърба ѝ бе привързан стъклен щит, в ръката си държеше камшик, който пращеше от изпълващата го енергия. Дългата ѝ коса пламтеше и пукаше, и хвърляше електрически искри във всички посоки. Докато танцът на енергията се уталожваше, Грейнджър успя да различи лицето ѝ — бе лице на старица, сбръчкано и пожълтяло. В първия миг му се стори, че тя плаче, но после осъзна истината. Това не бяха сълзи, а бликаща от ъгълчетата на очите ѝ саламура, която се стичаше в отворената ѝ уста. Изглеждаше и миришеше като Удавниците.
— Тези сълзи изгарят кожата — поясни Хериан. — Но виждам, че ти самият вече имаш известен опит. — Седеше на близката купчина, подпрял брадичка на юмрука си. — Приличаш на човек, вкусил от света, който се задава.
Грейнджър откъсна очи от жената и се заоглежда трескаво. Мечове, щитове, пистолети, брони. Не знаеше какво да прави с тях. Посегна към друг меч, но спря, дочул кикота на Хериан. Това бяха унмерски оръжия. Повечето щяха да са напълно непонятни за него. Погледът му се спря на торбата, която бе донесъл от мъртвешкия кораб. Беше я натъпкал с инструменти, които бе намерил на борда. Но те също бяха унмерски. Въпреки това я вдигна и — завладян от отчаяние — я хвърли по ентропата.
Жената изплющя с камшика. Торбата се разпадна на две и съдържанието ѝ се посипа по пода.
По дяволите!
Грейнджър погледна към тунелите в стената. Вътре пламтяха зеленикави огньове, сякаш всеки от тях водеше към някаква пъклена пещ. Потоци светлина бликаха от недрата им, подхранвайки кристала и създанието пред него. Грейнджър се обърна и втренчи поглед в унмерската колесница, подпряна върху една от купчините. По яйцевидния ѝ корпус пробягваха синкави светлинки.
Той прекоси тичешком помещението, преследван от гръмогласния смях на Хериан, и се шмугна в тясното помещение на колесницата. Подът се спускаше косо към задната част. Пултът зад носа бе покрит с копчета, ръчки и циферблати, всеки белязан с неразгадаеми унмерски знаци. Няколко панела под таблото бяха свалени и под тях се виждаха вътрешните механизми. Сред кълбата от жици трепкаха разноцветни светлини. Над пулта имаше три стъклени прозорчета, като огледала на гардероб, през които се виждаше помещението отвън. Щом надзърна през тях, Грейнджър видя приближаващата се ентропа. От устата ѝ продължаваше да се стича саламура, капеше и от пръстите ѝ и се процеждаше през отворите на бронята.
Грейнджър огледа пулта. Нямаше никакъв начин да определи за какво служат приборите. Опря длан върху едно лостче и го придвижи напред. Колесницата внезапно се наклони и започна да се тресе, но не помръдна от мястото си. Той започна да изпробва един по един лостовете, да върти превключвателите и да мести плъзгачите. Колесницата внезапно се наклони наляво и Грейнджър удари с глава стената. Чу зад гърба си смях.
Хериан се бе уловил за люка.
— Не зная какво се опитваш да постигнеш — рече той усмихнато. — През тези тунели изтича достатъчно енергия, за да превърне колесницата в облак прах. А прекрасната дама просто ще погълне останалото.
Грейнджър намери лоста, с който съдът се накланяше наляво, и го завъртя в обратна посока. Колесницата подскочи надясно и Хериан влетя с главата напред през отворения люк. Падна на пода, блъсна си главата и отново се затъркаля в обратна посока. Грейнджър върна лоста в централна позиция. „Това е страничният контрол.“ Завъртя предпазливо друго лостче, на няколко сантиметра над първото. Колесницата се издигна във въздуха. „Вертикален контрол.“ Така, но откъде се подаваше тяга? Две широки дръжки привлякоха вниманието му. Той ги премести напред и изведнъж с леко треперене колесницата се стрелна в същата посока.
Хериан изстена, после го укори:
— Ще повредиш една напълно запазена колесница.
Грейнджър не му обърна внимание. Докато се издигаха бавно нагоре, забеляза, че ентропата под тях се смалява. Беше стиснала стъкления щит в една ръка, а в другата продължаваше да държи камшика. От тялото ѝ се стичаше саламура, оформяща под краката ѝ разширяваща се локва. Тя вдигна поглед към колесницата и замахна с камшика.
Летящата машина би трябвало да е далеч извън обсега ѝ. Но пред ужасения поглед на Грейнджър камшикът се протегна към тях като черна светкавица.
Той завъртя страничния контрол вляво, но не беше достатъчно бърз. Камшикът удари колесницата и отвори в корпуса широка пукнатина. През нея засия светлина.