Хериан се разсмя.
— Тя си играе с теб. Този камшик може да разцепи света на две.
Грейнджър завъртя вертикалния контрол и колесницата се стрелна главоломно напред. Виждаше през прозорчето бързо отдалечаващия се под. Ентропата замахваше с камшика за нов удар. Грейнджър отброи един удар на сърцето си и преустанови издигането. В мига, когато жената нанесе втория удар, той остави колесницата да се стрелне надолу като камък.
Силата на ускорението почти го отдели от пода, но Грейнджър се държеше здраво за пулта. Чу камшика да плющи някъде над главата му. Закова внезапно машината на един разтег от пода, после я подкара странично към центъра на помещението — към самата ентропа. Ако преценеше точно прицела си…
Долният ръб на колесницата се заби с трясък в пиедестала, разтроши го и събори кристала от подложката. Колесницата продължи да се носи по инерция и огромният скъпоценен камък влетя през отворения люк, отскочи от проснатото тяло на Хериан и замря неподвижно до лявата стена.
Лицето на Хериан се разкриви от страх и той извика:
— Какво правиш?
Грейнджър премести ръчките напред. Камъкът се търкулна към задната част на кабината и изтрополи в стената. Ако проклетият предмет изпълняваше ролята на мост между вселената на ентропата и тази, можеше да се надява, че тя не би рискувала да позволи да бъде разрушен. Той завъртя отново лоста и отправи колесницата към най-близкия тунел.
— Ще ни изгориш живи! — разкрещя се Хериан.
„А също и кристала.“
Камшикът изплющя отново и този път изчезна част от десния борд на колесницата. Ударът бе прорязал и част от пулта. Колесницата се раздруса и внезапно се наклони вляво. Грейнджър продължаваше да се бори с приборите за управление. През прозорчето отпред входът на тунела бе зейнал като страховита паст. Изпод таблото хвърчаха искри. Двигателите издаваха отчаяни вопли. Целият летателен съд започна да се тресе ужасно.
— Спри! — извика Хериан, мъчеше се да се надигне от пода.
Но вече бяха стигнали тунела.
Буря от енергия се изля върху колесницата през отворения люк и се плъзна покрай стените. Зеленикави пламъчета затанцуваха по пулта. Контролните екрани засияха като слънца. Грейнджър изкрещя, когато електрическите потоци достигнаха тялото му. Мускулите му започнаха да се свиват неконтролируемо и за един кратък миг той не чувстваше нищо друго освен болезнени спазми и непреодолима болка, придружени от миризмата на изгорената му плът.
Внезапно светлината изчезна.
Сякаш някой бе натиснал невидимо копче. Обкръжаващият го ад престана да съществува, зад екранчето се виждаше тъмнина, през която колесницата продължаваше да се носи. Грейнджър намали тягата и забави скоростта. Ако се изключеше боботенето на двигателите, в тунела цареше тишина.
— Нямаш представа на какъв риск ни изложи! — изстена Хериан.
Грейнджър спря летящата машина, прекрачи проснатия на пода старец и вдигна кристала. Той беше спрял да изпуска светлина и вътре в него вече не се виждаше чуждоземният пейзаж. Изглеждаше като най-обикновен кристал. Грейнджър го нагласи между прозорчетата и отново подкара напред.
— Дай ми да го отнеса обратно — обади се Хериан.
Грейнджър изсумтя. Управляваше колесницата през тунела и междинните сферични разклонения, докато най-сетне не стигна главния вход на предавателната станция. Тук всичко бе тъмно и мрачно, както когато бе влязъл. Той насочи внимателно носа на колесницата към външната врата и подаде леко тяга. Вратата изскърца, разтресе се и се разтвори и малкият съд се озова на слънчева светлина.
Зад прозорчето се виждаха снежинки, други се завихриха през люка и отворите в корпуса. Ръцете на Грейнджър танцуваха върху пулта, докато той бавно издигаше летящата машина във възходяща спирала. Зад прозорчето се мярна металното скеле на кулата и когато се изравни с полукръглата колона на върха ѝ, той забави ход. Заледените полета на север блещукаха, сякаш са от изумруди и диаманти, истински бряг от скъпоценни камъни, затварящ водите на Злачно море. Ел беше някъде на югозапад. Би могъл да го стигне за няколко дни, но после какво?
Хаурстафите разполагаха с цяла армия, докато Грейнджър имаше само една разнебитена колесница. Дори не знаеше дали би могла да стигне дотам.
Огледа се замислено.
— Пусни ме — примоли се Хериан. Седеше на пода и трепереше, отпуснал отчаяно рамене. Върху косата и ризницата му вече се трупаше сняг. — С нищо не мога да те заплашвам. Задръж колесницата и ми остави камъка.