— Мозъците им са като винени чаши — каза Браяна. — Лесни за трошене.
— Спри! — извика Янти.
Браяна въздъхна и внезапно усещането за вибрации изчезна. Пленникът долу остана наведен напред, стиснал главата си с ръце. Дишаше тежко.
Браяна се обърна усмихнато към Янти и каза:
— А сега да ти намерим някой, върху когото да се упражняваш.
17.
Над Ел
Скъпа Лусил,
Но няма да успее.
Няма да го направи, защото намазах листовете с бързодействаща анемонова отрова, която попива право през кожата. Така нашата фанатична служителка ще бъде мъртва след броени минути. Уредих писмото да бъде взето от мъртвите ѝ ръце — това ще свърши верен мой помощник, който ще го отнесе на теб, скъпа моя, в обикновен син неотровен плик. Ако пликът, съдържащ това послание, не е син, тогава нещо се е объркало и ти поднасям своите извинения.
Липсваш ми ужасно много — ти и Джонтни. Без вас двамата дворецът Ел е като пуста черупка. Тук има академия, в която бе записана и нашата злонрава малка откривателка на скъпоценни предмети — и голям избор от различни изобретения, които да изучавам. Сестрите се разхождат наоколо в робите си, беззвучни като облачета, и се ослушват непрестанно за клюки и новини от всички краища на света. Не се интересуват от великите тайни на живота, а като повечето жени на тяхната възраст предпочитат да бъбрят помежду си. Истинска благодат е, че не мога да слушам телепатичните им разговори, защото от гласовото общуване останах с впечатлението, че се интересуват предимно от коси.
Виж, Браяна Маркс е нещо друго. Тя е заплашително непостоянна, но умна и изпитва истинско задоволство от играта на власт между нейната организация и империята. Жена като нея дебне за измяна зад всеки ъгъл. Жалко, защото заради недоверието ѝ не съумях да я убедя във важността на моята работа.
Въпреки това вярвам, че успях да постигна голям напредък в моето разбиране за унмерския източник на енергия. Ако не сполуча да убедя в това сестра Маркс, ще трябва да замина за Лосото и да поискам аудиенция при император Хю. Бъди готова, Лусил. Скоро идвам да ви взема.
Докато Маскелин крачеше неспокойно из стаята, някой пъхна под вратата сгънат лист. Той изтича и го дръпна нетърпеливо. Очакваше да е отговор от Лусил, но бележката го изненада. Беше кодирано съобщение от неговата свръзка.
32/3/44/51/163/33/29/29/32/19/32/3/67/8/56/9/163/3/7/80/17/18/3/89/18/76/33/88/1/50/127/43/2/16/127/22/21/70/246/70/13/3/18/33/9/29/79/11/263/99/3/32/101/106/61/119/32/12/44/3/57
Маскелин изруга. Свръзката бе повторила няколко числа, което означаваше, че всеки глупак би могъл да разшифрова съобщението без ключ. Колко пъти трябваше да му казва? Дори преносителите на посланията биха могли лесно да разгадаят очевидната формула. Той отиде при лавицата, извади „Алманаха на Кларк“, седна, отвори на 412 страница и започна да отброява буквите, за да намери тези, които съответстват на всяко число. Малко по-късно разполагаше с отговора:
Янти вече официално е Хаурстаф. Смятат да те екзекутират. Очаквам сигнал.
Маскелин смачка бележката и я лапна. Докато я дъвчеше, реши, че май ще е най-добре да си тръгне колкото се може по-скоро.
Излезе на терасата. Унмерските предмети сияеха на светлината на залязващото слънце сред растения в саксии и градинска мебел. Огромен златист облак закриваше хоризонта на запад, високо над планините. Маскелин се наведе над балюстрадата и погледна към долината. Димни стълбове се виеха над военния лагер, разположен в разчистения участък на гората. Няколко артилерийски позиции заемаха стратегическите хълмове и ридове — стоманените дула бяха вдигнати нагоре. Патрул крачеше по пътеката, водеща от юг на север по бреговете на Ирия и надолу към Порт Ел. Маскелин вдиша дълбоко прохладния планински въздух и зачака слънцето да залезе.
В лагера затрептяха светлинки — огньове, разпалени между дърветата. Небето потъмня и замъждукаха първите звезди. По-добре щеше да е, ако беше облачно, но нищо не можеше да се направи по въпроса. Маскелин облиза палец и го завъртя, за да определи посоката на вятъра. Вечерите често докарваха хладен ветрец от планините и той с облекчение установи, че този път не е различно. Взе перления фенер от масата, която използваше за работен тезгях, и повдигна жалузите, преди да се прибере вътре.