— След много години най-сетне успял да направи огледалата. Но си давал сметка, че разстоянието между тях трябва да е огромно. На цяла Анеа не можел да осигури подобна дистанция. Затова натоварил роба с едно огледало в колесница. И после полетял с него в пространството отвъд нашия свят. Конструирал специален костюм, който да му осигурява въздух, храна и вода и да го топли по време на полета през ледената пустош. Робът, разбира се, нямал костюм и умрял бързо, но това нямало значение. Не било необходимо да е жив, за да хвърля отражение. Магьосникът оставил едното огледало да се рее в космоса и се отдалечил в просторите с тялото на роба и второто огледало. — Хериан се поколеба. — И оттогава никой не го видял, нито чул за него.
— И каква е поуката от всичко това? — изсумтя Грейнджър.
— Поуката е — рече Хериан — да не се забъркваш с неща, които не разбираш. Устройствата и предметите наоколо, които за вас хората са само „имане“, всъщност са създадени да изучават различни аспекти от обкръжаващия ни космос. Ти не си по-различен от онзи роб. Не можеш да ги използваш, ако не разбираш силите, които са впримчени в тях.
— Ами научи ме.
Хериан поклати глава.
— Отне ми години да се науча. На теб ще ти е нужен цял един живот.
Грейнджър стана и опря дулото на пистолета в челото му.
— Този пистолет превръща всичко в прах.
Хериан се изсмя.
— В прах? Той увеличава ентропията.
Грейнджър натисна съвсем леко спусъка и заяви:
— Не ме интересува как го наричаш. Защото крайният резултат е същият.
— Нямаш представа с какво се захващаш.
Грейнджър го простреля в крака.
Хериан нададе пронизителен вой, докато половината от пръстите на крака му се превръщаха в сивкава пепел. Стисна стъпалото си с пръсти, но кръв нямаше. Короната му се изтърколи, раменете му се разтърсиха от хлипове.
— Мисля, че току-що ускорих ентропията на това място — каза Грейнджър.
— Ах, ти, негодник!
Грейнджър го улови за брадичката и я повдигна, за да надзърне в ужасените му очи.
— Кажи ми как действат тези оръжия! Всичките!
Хериан го гледаше с безмерно презрение.
Грейнджър вдигна отново пистолета.
— Е, добре — въздъхна Хериан, всъщност изпъшка от болка и раздразнение. — Има две основни школи за унмерско магьосничество: на ентрописти и бруталисти. Бруталистката магия се занимава с движението на енергия. Перлени фенери, вълнови оръдия, въздушни камъни, сетивни прибори, всичките са изработени на тези принципи. Ентропичната магия се фокусира върху материята, нейното разрушаване и създаване. Така се изработва „имането“.
— Как да използвам копиращия меч?
— Ще стигна и до това! — извика Хериан. — Само ми дай малко време. Съвсем малко!
Грейнджър нямаше с какво да измерва хода на времето в сумрачната кула. Седеше и слушаше часове наред как старецът му разказва за принципите, залегнали във функционирането на много от предметите около тях. Повечето идеи му бяха напълно непонятни, но научи достатъчно, за да се преизпълни едновременно със страхопочитание и уважение към нещата, които изработваха унмерите. Някои от предметите, изглежда, нямаха друго предназначение, освен да изпитат някоя теория за света, докато други определено бяха създадени за да измъчват или убиват. Най-смъртоносните оръжия въобще не бяха тези, които изглеждаха опасни. На пръв поглед невинни предмети вършеха такива ужасни неща, които Грейнджър почти не бе в състояние да възприеме. Имаше игли, които превръщаха плътта в скъпоценни камъни, и пищящи пръстени които, веднъж сложени, не можеха да бъдат свалени. В един ъгъл Хериан изрови бебешко креватче, изработено някога, за да успокоява човешки деца. Изобилстваха уреди за обмяна на възприятия и Грейнджър се зачуди дали не може да използва някой от тях, за да се свързва с Янти. Но се страхуваше да изпробва каквото и да било в присъствието на стареца, за да не повреди по някакъв непредвидим начин ума му.
Някъде късно през нощта Хериан най-сетне се просна на земята и започна да моли Грейнджър да го остави да си почине. Грейнджър се смили, качи се на колесницата и се отдалечи сред ледената пустош, за да отдъхне в безопасност.
Слънцето изгря над Злачно море и над водата се вдигна зеленикава омара. Нямаше дори слаб повей, който да размърда снежната покривка. Грейнджър продължи да лети с колесницата, докато вече не можеше да вижда предавателната кула. Ала ледът продължаваше да покрива всичко до хоризонта. Извивката на света се простираше докъдето поглед стига.