Тя извика и вдигна ръце да се защити.
Единият войник замахна с палката и светът потъна в мрак.
— Това е унмерско нападение — говореше командир Раст. — Момичето е шпионин и убиец, тази експлозия… очевидно е била предназначена да отвлече вниманието на войниците, докато тя изпълнява задачата си.
— Като привлече вниманието им към двореца? — попита Браяна.
Лицето на командира почервеня и мустачките му затрепкаха нервно. Около масата се разнесе шепот, гласов сред командирите от Гилдията и телепатичен между хаурстафския контингент. Присъстваха седем бойни медиума, водени от сестра Ула, макар че в светлината на последните събития терминът „боен медиум“ изглеждаше по-скоро погрешен и унизителен. С една-едничка мисъл Янти бе поразила умовете на шест от най-добрите им магьосници.
„С една мисъл.“ Браяна все още не се бе съвзела от атаката на Янти. Мащабите на силата, която бе доловила в това крехко момиче, я бяха разтърсили из основи. Беше като да надзърнеш в кънтяща бездна — истинска, сурова и дива първична сила. Вълните от нея все още се разпространяваха из Хармоничния източник, тази абстрактна равнина, която хаурстафите използваха, за да простират телепатичната си мрежа. Браяна бе сигурна, че Янти не би могла сама да генерира подобна сила. Момичето вероятно бе открило достъп до нея и я бе насочило — също както унмерите канализираха своята магия. Бяха постъпили наивно, като я бяха довели в Хаурстаф. Това момиче бе от съвсем различна класа.
— Ами очилата ѝ? — попита тя.
Инквизитор Мара вдигна глава и обясни:
— Най-обикновен уред за предаване на възприятия. Изглежда, съдържат мисловните образи на унмерски морски капитан — един от старите бруталистски магьосници, които са се сражавали с драконите на Конквилас при Ел. През очилата може да се разглеждат различни моменти от живота му, което понякога е доста страшничко, но не е особено полезно за никого освен за историците. — Той чукна с молив по масата. — Въпреки това има две странни неща, свързани с тях. Янти е нагласила фокуса към настоящето, което означава, че вижда света чрез неговите сетива, а не със своите. На свой ред образът на магьосника може да вижда през нейните очи.
— Значи е шпионин! — възкликна Раст.
Мара изпръхтя презрително.
— Шпионин на призрак. На безсилен призрак, умствен багаж. Този бруталист е само образ, оптична илюзия, пленена завинаги в очилата. — Той вдигна ръка, за да спре възраженията на командира. — Раст, ако ме послушате, имам по-добра храна за вашата кауза. Най-объркващото е как въобще Янти успява да носи очилата. Тъй като умствената връзка е двустранна, тя вижда през неговите очи и той през нейните. Но умът на бруталиста е закотвен в миналото. Той не може да възприема събития от нашето настояще, без да създаде парадокс, който очилата не биха допуснали. Всеки опит да го направи би породил небивало напрежение в ума на този, който ги носи. Човешките доброволци, които използвахме за тези изпитания, не можеха да издържат на натоварването повече от секунда.
— А какъв ефект имат върху хаурстафите? — попита Браяна.
Мара завъртя молива между пръстите си.
— Изпробвахме ги на едно момиче, но вероятно ще трябва да го обсъдим насаме. Резултатите бяха… драматични и доста кървави. Засега ще кажа само, че чувствителният ум реагира на очилата драстично, което повдига въпроса защо Янти е имунна към този ефект.
— Очилата очевидно са били изработени за нея — възкликна ядосано Раст. — Това е повече от ясно. Тя нападна стая, пълна с медиуми, и остави унмерския затворник невредим.
Браяна обмисли думите му, после каза:
— Оцеля, защото не се е прицелвала в него. Но не е невредим. Умът му изгуби всичките си висши функции. — Тя се наведе над масата. — Гневът на Янти бе насочен към помещението, към тези, които я принуждаваха да направи нещо, което не иска. Аз бях там. Това, на което бях свидетелка, е емоционален изблик на шестнайсетгодишно момиче, а не внимателно обмислен план. — Реши да спести останалите си разсъждения по въпроса, за да не подхранва излишно подозренията на командира. За един миг ѝ се бе сторило, че Янти се сдържа.
И въпреки това не можеше да отрече, че момичето има много общо с унмерите: издръжливостта ѝ към неблагоприятните ефекти на очилата, умението да канализира сила някъде вън от тялото си, необяснимата ѝ способност да открива скрито имане. Дали Маскелин също бе забелязал тези неща? Веднъж вече Браяна бе постъпила глупаво, като го бе подценила, и сега в стената на двореца зееше дупка с диаметър шейсет стъпки, за да ѝ го напомня.