Спящият иманяр не помръдваше. Устата му зееше, чуваше се тихо похъркване. Беше облечен с наметало от промазана китова кожа, твърде голямо за хърбавите му рамене, брадата му бе проскубана — виждаха се петна от изгорена от морската вода кожа.
Сержант Крийди слезе безшумно от лодката, приближи го и пъхна дулото на револвера си в устата му.
— Събуди се, приятел.
Мъжът ококори очи. Сигурно щеше да закрещи, ако револверът на Крийди не му бе запушил устата. Успя да изпъшка и се опита да се изправи, но сержантът само поклати глава.
— Къде криеш съкровищата си?
Грейнджър се качи на платформата и вдигна торбата от лодката. После огледа скифовете. Единият пропускаше от пробойни в борда, но другите два изглеждаха здрави. Помогна на Бенкс и Суон да слязат от тяхната лодка, сетне протегна ръка на Тумел. Старият войник изпъшка и се оплака, че кракът му се е схванал.
— Във вените ми има повече саламура, отколкото кръв.
— Искаш да кажеш повече уиски — поправи го Суон. — Помогни ми с този скиф.
— Питам къде са ти съкровищата — продължаваше да притиска нещастния човечец Крийди. — Къде ги криеш?
Мъжът започна да се дави.
— Остави го — обади се Грейнджър. — Трябват ни само лодките.
Крийди плю.
— Сър, там, където отиваме, ще са ни нужни и парици.
— Ние не сме крадци, сержант.
Суон и Тумел вече бяха развързали единия от здравите скифове. Вътре имаше мрежи, въжета и куки — по-големи, отколкото тези в техните лодки, както и очила и наметала от китова кожа, за да предпазват ловците на съкровища от разяждащите морски пръски. Грейнджър развърза другите лодки и ги тласна надалече от пристана.
Качиха се в скифа. Само Крийди стоеше на платформата, надвесен над иманяря.
— Сержант — повика го Грейнджър.
Крийди доближи грозноватото си лице до пленника.
— Кажи ми къде е, кучи сине!
— Сержант!
Крийди изръмжа ядно, пусна иманяря и се изправи. Изрита го в ребрата и понечи да повтори ритника.
— Потегляме, сержант — рече Грейнджър. — Веднага!
Крийди се настани със сумтене зад Тумел, а Суон и Бенкс хванаха греблата. Грейнджър нагласи торбата между краката си и потеглиха.
Втрещеният и изплашен иманяр извика след тях:
— Кои сте вие, по дяволите? Не сте имперски войници!
Крийди вдигна револвера.
— Свали оръжието, сержант — нареди Грейнджър.
Излязоха от залата през един от прозорците.
Тази улица бе по-широка и тук морето бе осезаемо по-неспокойно. Вълни се разбиваха в покривите на разрушените къщи. Дъното тук се спускаше стръмно надолу — намираха се и покрайнините на Потопения квартал и пред тях се ширеше откритият океан, сребрист под звездната светлина. На запад виждаха пяната от прибоя край вълнолома. На сушата зад него се издигаше консервната фабрика, зад нея бе полуостровът с Крепостта. На пристана пред фабриката бе закотвен стар железен драконоловен кораб, осветен от множество полюшващи се над палубата фенери.
Скифът подскачаше и се клатушкаше, но Бенкс и Суон държаха носа насочен срещу вълните. Вятърът бе свеж и не твърде силен и поддържаха добра скорост — и двамата бяха попадали в далеч по-бурно море. Бяха си сложили очила и наметала, за да се предпазват от пръските, и бяха омотали греблата с парцали, за да не вдигат шум. Не говореха, та вятърът да не отнесе гласовете им към брега. Скоро заобиколиха вълнолома и се насочиха обратно към пристанището.
Невидими в мрака се промъкнаха покрай левия борд на драконоловеца. Над тях се очертаваха силуетите на харпуните, насочени към звездите. Дълбоко в железния търбух бумтяха двигателите. Въздухът бе изпълнен с тежката миризма на месо, примесена с неизменните пристанищни аромати на саламура и мазут.
Спряха при стълбичката при фабриката, зад платформата на кораба, където морето бе почервеняло от кръв. Грейнджър задържа скифа, докато хората му слизаха, и метна торбата на рамо преди да ги последва нагоре по мазните метални стъпала.
Задната преграда на драконоловеца бе свалена и опряна на платформата и се виждаше пещероподобната му вътрешност. В горния край на платформата бе монтирана стоманена лебедка, зад която започваше сложна конвейерна система от вериги и куки, предназначена да вдига труповете и да ги откарва през гигантския фабричен портал, закрит със завеса от китова кожа.
Трима яки докери работеха на кораба. Двама издърпаха две закачени за вериги куки надолу по залятата с кръв платформа и изчезнаха в тъмната вътрешност. След малко отвътре долетя вик: