— Дърпай!
Третият докер, който бе останал при скрипеца, завъртя ръчката, веригата се изопна и започна да се навива на металната макара. Пред погледа на Грейнджър от трюма се показа трупът на дракон. Беше от червения вид, характерен за Морето на кралете, около осемдесет стъпки от муцуната до върха на опашката. Куките бяха забити в плътта между люспите в шията. Сгърчените му криле дращеха по кървавия бетон, докато веригата го теглеше неумолимо към огромния портал на фабриката. Докерите излязоха от кораба — следваха трупа на няколко крачки. Драконът все още кървеше от раната от харпун на гърдите. Мъжът при скрипеца завъртя ръчката на обратно, двамата му другари откачиха трупа от куките и го закачиха на по-големите куки от конвейерната система отгоре.
— Това е Дейви. — Крийди сочеше четвърти мъж, който тъкмо бе излязъл от вратата на фабриката. Беше слаб и мършав, с куртка и панталони от китова кожа — целите опръскани с кръв. От ъгъла на устата му висеше сдъвкана пура. Държеше лопатка, която стискаше като жезъл. Погледна трупа на дракона, после дръпна една ръчка на стената.
Отново метално дрънчене и трупът на дракона се издигна над бетонния под, закачен с конвейерните куки за тила и основата на опашката. Когато напълно се отдели от земята, Дейви спря механизма и включи друг.
Конвейерът се разтресе, изтрака шумно и после запълзя напред, носейки увисналия труп.
— Дейви! — извика Крийди.
Мъжът извърна глава, намръщи се и завъртя рязко брадичка. После изчезна през вратата на фабриката.
— Хайде — подкани ги Крийди.
Грейнджър и останалите последваха сержанта покрай товарната рампа, а двамата докери долу отново задърпаха куките към вътрешността на кораба. Крийди разбута лентите на покриващата входа завеса.
Дейви ги очакваше от другата страна. Изгледа ядно Крийди и изръмжа:
— Нали каза двама?
Десетина драконови трупа бяха окачени на конвейера. Работници сваляха люспите с прави лопатки, разпаряха търбусите и вадеха червата, режеха крилете и месото с тежки извити ножове. Сред кървавото месо се белееха кости. В каналите по пода шуртеше кръв и се събираше в специални колектори. Вонята и жегата бяха непоносими.
— Двама, петима — каква разлика? — отвърна Крийди.
— Разликата е, че имам само два предпазни костюма — отвърна Дейви. — Цената беше за толкова. Нали се разбрахме.
— Какво означава това? — попита Грейнджър. — Нали се бяхме уговорили за петимата?
Крийди сведе поглед към земята.
— Не можем да си позволим пет. Костюмите са скъпи.
— И какво сега? — Грейнджър се намръщи.
Крийди сви рамене.
— Нямам представа. Може да използваме китова кожа. Добре де, смятах, че ще измислите нещо. Винаги измисляте нещо.
Дейви се разсмя.
— Китова кожа? Няма да изкарате и два дни.
Грейнджър се обърна към него.
— Я ми покажи.
Дейви ги отведе към другия край на касапницата. Минаха през врата, зад която имаше хладилно помещение. Тук, изтегнат сред големи ледени блокове, лежеше огромен зелен дракон. Беше два пъти по-голям от червените. Устата му бе разтворена и подпряна с лопата, тъмното гърло зееше като червеникав тунел. Едното му око бе втренчено със стъклен блясък в тавана, другото бе изчегъртано до червеникава пулпа. На пода до него лежаха два очукани медни водолазни скафандъра. Изглеждаха отчайващо стари.
— Извадихте късмет — каза Дейви. — От месеци не бяхме виждали такова чудовище. — Сложи ръка на муцуната на дракона. — Тази красавица потопи два кораба: дръпна ги право на дъното, преди от третия да ѝ забодат харпун през окото.
Бенкс подсвирна.
— Невероятна грозотия. Напомня ми на някого. — Погледна към Крийди. — Ама не мога да се сетя на кого.
Крийди му отвърна с крива усмивка.
— Няма да оцелеете вътре без предпазни скафандри — повтори Дейви. — Не и през целия път до Етугра. Тези зелени черва са като киселина. Изгарят човека жив.
— Не можеш ли да намериш още костюми? — попита Грейнджър.
Дейви изсумтя презрително.
— За шестнайсет хиляди може би ще намеря още един.
— Нямам толкова пари.
— Е, тогава ви е спукана работата. Корабът отплава призори.
— Заминете вие с Крийди — каза Бенкс. — Ние ще ви последваме, когато можем.
Грейнджър поклати глава.
— Крийди познава Етугра — продължи Бенкс. — Ще ви е нужен, когато стигнете там.
— Има логика — потвърди Крийди.
— Не — отсече Грейнджър. — Няма да оставя никого. Бенкс и Суон ще вземат скафандрите. Останалите ще се омотаем с китови кожи. Когато натоварят трупа, ще излезем и ще си потърсим скривалище.