— И къде ще се скрием? — попита Крийди. — Това е затворнически кораб.
— После ще му мислим — отвърна Грейнджър.
— Сержантът е прав — обади се Суон. — Нямаме никакъв шанс на подобен кораб, особено ако се измъкнем от търбуха на това зеленикаво чудовище. Вие с Крийди трябва да вземете костюмите. — Подсмръкна и изтри нос с ръкав. — Честно казано, и без това хич не ми се нрави идеята да плавам до Етугра.
— Невероятна дупка — съгласи се Тумел. — Пълна с тъмници и простаци.
— И дори хазартът е забранен — подметна Суон.
— Там всичко е забранено — добави Тумел.
— По-добре да рискуваме тук — каза Бенкс.
Крийди вече бе избрал по-добрия от двата скафандъра и започна да го нахлузва.
Ако все още имаше власт, Грейнджър щеше да им нареди да направят както той е решил. Те бяха неговите хора — последните и най-добрите. Но освен това бяха свободни. Не можеше да им заповядва, ала и не можеше да ги изостави.
— Аз оставам тук — заяви той. — Един от вас може да облече втория костюм.
— Сър, струва ми се, че не разбирате — каза Бенкс. — Ако не заминете, този костюм ще остане празен. — Погледна Суон и Тумел и тримата се обърнаха и се отдалечиха.
— Кажете на Крийди, че отиваме да потърсим склада на онзи иманяр — подхвърли Бенкс през рамо.
Сержантът си беше сложил тежкия метален шлем, но още не го беше закопчал.
— Кучи син — промърмори той с приглушен глас иззад дебелото стъкло. — Ако го открие, ще се пукна от яд.
— Филтърът на скафандъра пречиства въздуха от саламурата — почна да обяснява Дейви. — Вътре има кутия с вода. Не сваляйте шлемовете, освен когато трябва да пиете. И за бога — да не повредите дракона! Отива при важен колекционер. — Местеше поглед ту към Крийди, ту към Грейнджър. — С което стигаме до парите.
Грейнджър извади от джоба си кесия златници и му я подаде. Това беше всичко, с което разполагаше. После вдигна втория костюм и пъхна крака в крачолите. Крийди затвори скобите на шлема, надзърна през кръглото прозорче и размаха скритите си в дебелите ръкавици ръце.
— А как ще пикая?
— Както се пикае — отвърна Дейви. — Успех.
Крийди коленичи и се вмъкна в зиналата паст на дракона. След малко се провикна отвътре:
— Леле, полковник, нямате представа какви неща е изяло това чудовище!
Шест години по-късно
2.
Иикам ’а пииша
Скъпа Маргарет,
Благодарение на мистър Суайнкикър сега вече съм официално мъртъв. Това означава, че можеш да изпращаш парите право на него, без да губиш половината за данъци, което не само ще ни помогне да спестим, но и ще удължи живота ми в затвора поне двойно. Вчера гледах една птичка да се рее зад прозореца на килията ми. Не зная какъв вид беше, но беше бяла и държеше нещо в клюнчето си. Птиците не ловят ли риба?
Питам се дали не е било това?
Саламурата се бе покачила с няколко сантиметра през седмицата, откакто за последен път бе слизал долу. Всички книги, които бе натрупал на купчинки на пода, за да може да стъпва върху тях, сега бяха изчезнали под отровната повърхност. Грейнджър стоеше в подножието на стълбата, вдигнал фенер, и оглеждаше залятия коридор: чудеше се как ще вземе затворническия регистър от складчето в другия край. Беше му останала само една книга и дори да я пожертваше, нямаше да постигне нищо. Тук долу миришеше на сол като в китоловна станция.
Той нахлузи предпазните очила, клекна до водата и протегна фенера напред. На повърхността се поклащаха телцата на умрели буболечки. Напукана зелена боя и кафеникави ичусански кристали маркираха линията, до която бе стигнала водата, но вратите на килиите от двете страни засега изглеждаха незасегнати.
— Има ли живи? — провикна се той.
Чу се тропот и плясък, сякаш нещо се бе ударило в една от вратите, после от сенките долетя мъжки глас:
— Дай нещо да ядем, кучи сине!
Грейнджър побутна очилата нагоре и се изкатери по стълбата.
Крийди бе наклонил стола на задните му крака и седеше, вдигнал ботуши на сандъка, който Грейнджър използваше за маса. Беше едър, с лице на боксьор и късо подстригана четинеста коса и все още имаше свирепо и жестоко излъчване. Дъвчеше сушено драконово, като осмукваше внимателно сухожилията и придружаваше яденето с животинско сумтене. Повечето хора с минало като неговото биха се постарали да скрият татуировката на Гробар на китката си, но Уилям Патрик Крийди продължаваше да я носи с гордост, все едно предизвикваше всички да го предадат — ако им стиска — на императорските войници. Неведнъж за малко да си изгуби главата заради подобно поведение. Сиви петна шагренова кожа покриваха челюстта му от едната страна — спомен от едно сбиване с шестима, които бяха успели да го повалят на мокрия пристан във Висок кораб. Лявото му ухо липсваше, отсечено в същия бой. Но на Крийди не му пукаше. Механичното му око потракваше като часовник всеки път, когато синкавите лещи се нагласяха в очницата, ала здравото — и вечно преценяващо — не изпускаше Грейнджър от поглед.