— Какво е положението, полковник? — попита Крийди.
— Саламурата се е покачила с още три сантиметра.
— А гостите дишат ли още?
Грейнджър сви рамене.
— Не ги чух да се оплакват.
— Е — каза Крийди, — сега ти си им началник. И тъй като не могат да очакват човек да си изкарва прехраната от празен затвор, са длъжни да направят нещо. — Наведе се и изплю едно сухожилие. — Такъв е законът.
Грейнджър окачи фенера на една кука и каза:
— Не можах да стигна до регистъра.
— Че защо го остави долу?
Истината беше, че Грейнджър не се бе сещал за него, откакто умря старецът. Но Крийди не би го разбрал. Всички имена в регистъра с изключение на едно бяха зачеркнати и след като зачеркнеше и последното, Грейнджър не смяташе да добавя нови. Ако приемеше още затворници, щеше да трябва да ги храни, а това означаваше години преди семействата им да свършат парите. След това Грейнджър щеше да е този, който да търси храна на затворниците или да ги гледа как умират. Най-трудната част от работата беше тази, която вършеше безплатно.
Това не беше затвор, а по-скоро гроб.
— Трябваше да построиш онзи склад, както ни съветваше старият Суайнкикър — укори го Крийди. — Още някоя и друга зима като последната и морето ще ни залее до топките. И какво ще правиш, като ти свършат помещенията? Къде ще живееш? Ами огледай се само.
Останките от живота на Грейнджър се помещаваха в няколко ниши под тавана на сградата. Покривът се крепеше върху дъски и кости от дракони и китове. Утринна светлина се процеждаше през прозорците, обърнати към Халсинския канал, и озаряваше празните сандъци от муниции, нагласените под дупките в тавана метални кутии, дърводелските инструменти, греблата и частите от стари двигатели, донесени от Иманярския пазар в Лосото. В средата на помещението стърчеше котва, твърде тежка, за да може Грейнджър да я вдигне сам. Един Господ знаеше как Суайнкикър бе успял да я домъкне тук. Парче кожа закриваше отвора, водещ към корниза — дървеният капак, който бе заменило, бе подпрян, на стената. Беше се наложило да изкърти капака от пантите, за да може да измъкне ковчега със стареца. На пода все още се виждаха драскотините, останали от ковчега — приличаха на белези от нокти.
— Това е затвор — каза той. — Как очакваш да изглежда?
Крийди изпръхтя.
— Други на твое място щяха да се погрижат за малко удобства. Но ти не обръщаш внимание. Ето например онзи капак там.
Грейнджър не отговори.
— И може да повдигнеш пода в килиите долу.
Грейнджър сви рамене.
— Някои хора строят…
— … а други рушат — довърши Крийди и се разсмя. — Помниш ли Дънбар?
Грейнджър — ровеше из инструментите за лост — подметна:
— Дънбар сега е под водата. — Не можа да намери лост и затова взе една лопатка и отиде в другия край на помещението. Клекна, после запълзя, като надзърташе в процепите между дъските. Когато видя горната част на гардероба в помещението под тях заби лопатата между две дъски и започна да ги кърти.
— Бенкс беше намерил едно яйце от среброперка в пещерата под скалата — продължаваше Крийди. — А ти го сложи да го вариш в една ръждясала гилза от снаряд, когато на пътя се появиха копиеносците на Хю. Никога няма да забравя изражението на онзи млад офицер. Ти втренчи поглед в него и… помниш ли какво каза?
Грейнджър изкърти едната дъска и се зае с другата.
— Ще бъдете ли така добър да се оглеждате за майката — каза доволно Крийди. После изпуфтя. — Ще бъдете ли така добър!
Отхапа парче месо и го задъвка.
— Упорити копелдаци са, признавам им го.
— Копиеносците на Хю ли?
— Драконите, човече. Чу какво разправяха за онзи зеления, нали?
Грейнджър се пъхна през дупката в пода и стъпи на гардероба. Дървото изскърца.
— Маскелин си ги измисля тия — подхвърли Грейнджър. — За да го продаде по-скъпо на колекционерите.
— Това чудовище наистина си го е бивало — каза Крийди. — Потопило е седем кораба, преди да го уцелят с харпун в окото.