— Трябва да предупредим Дан Катъл — каза Крийди. — Влязоха в неговото подземие.
— Ще му кажа.
— Не е редно Удавници да ходят където им скимне.
Грейнджър не откъсваше поглед от вратата, през която бе изчезнал мъжът с детето. Беше дошъл от тази страна на улицата, което означаваше, че може би живеят в неговата изба. Законът изискваше да уведоми канджиите на Маскелин, но това означаваше проверки, а Грейнджър не искаше никакви проверки.
Крийди настояваше да вземат техния катер за площад Авърли, тъй като старата лодка на Суайнкикър пропускаше и заплашваше да се разпадне. Грейнджър огледа местата, където бе запълнил пробойните със смола. Все още дължеше на корабостроителницата хиляда златника за ремонта на двигателя.
Моторът замърка равномерно. Някога катерът бе обслужвал имперския флот и все още носеше следи от оръдеен обстрел. Крийди твърдеше, че го бил купил на сметка от свой братовчед, който служел като кормчия при адмирал Ламонт, но Грейнджър подозираше, че го е откраднал. Не искаше да знае истината. През последните шест години неведнъж бяха вършили незаконни неща.
Грейнджър седеше в центъра, възможно по-далече от бордовете. Крийди се бе привел над руля, стиснал дръжката с една ръка. С другата въртеше безцелно лещите на изкуственото си око, сякаш срещата с унмерската кукла бе пробудила в душата му нежелани спомени.
— Питал ли си се някога какво е станало с останалите момчета? — подхвърли той. — Чух, че Бенкс се заселил в Лосото, направо под носа на Хю.
— Бенкс е достатъчно умен да се грижи за себе си — отвърна Грейнджър. — Нищо чудно да си е намерил службица в администрацията.
— По-умен от нас, така ли? — Крийди насочи катера покрай комина на Ма Битър. От двете им страни се издигаха затворнически стени — закриваха напълно слънцето. Зад тях перката оставяше в канала жълтеникава диря. — Трябваше да се опитаме да съберем оцелелите Гробари — продължи Крийди. — Да ги доведем тук всичките. Бенкс щеше да знае как да поддържа затвора. Суон и Тумел можеха да вадят строителен материал от дъното. А после да потърсим и други нещица под водата. Да организираме наша си иманярска операция.
„Нелегална“ — помисли Грейнджър. После каза:
— Нямам с какво да им платя.
— Те не биха искали нищо от теб, полковник. Можеше да им предложиш дял от имането.
— Нищо ценно не е останало в тези канали — отвърна Грейнджър. — А и ще ни трябват тонове снаряжение — кранове, стоманени мрежи, метални куки. По-голяма лодка. Щяхме да станем конкуренция на Маскелин. Не мисля, че това би му се понравило.
Крийди плю през борда, но не каза нищо.
Разговорът накара Грейнджър да се замисли за това как си изкарват прехраната другите. Крийди бе израсъл тук и семейството му все още държеше четири, а може би пет затвора в покрайнините на Висок кораб. Бяха пратили Крийди при един далечен роднина, някакъв беден втори братовчед, дължащ на дядото пари. Разправяха, че не искали да компрометират семейството, след като наоколо било пълно с шпиони на императора. Затворът на братовчеда беше достатъчно голям, за да е ползотворен, но Крийди се бе оказал майстор в пилеенето на пари.
Суайнкикър се бе смилил над Грейнджър. Старият воин не очакваше от него друго, освен да работи здраво и да слуша търпеливо спомените му от войната. А може би просто си търсеше човек, който да му изнесе ковчега, когато дойде времето.
Катерът сви на запад от Халсинския канал и навлезе във Франсиал, където сградите се бореха за пространство, закрили с плътна вечна сянка каналите между тях. Крийди изключи мотора, взе канджата и започна да я опира в стените, за да насочва катера. На някои места под повърхността прозираха отворите на залетите прозорци, но като цяло водата бе непроницаема. В тези стари потопени булеварди на Франсиал някога бяха ехтели чуковете на унмерските оръжейни ковачници и леярници и напевите на магьосниците бруталисти и ентрописти, вдъхващи тайнствени и зловещи сили на своите творения. Грейнджър неведнъж се бе чудил какви ли причудливи устройства все още лежат долу и си говорят с рибите. Дори сега му се струваше нередно да нарушава техния покой.
Един плъх лазеше по корнизите над повърхността, търсеше със заострената си муцунка скривалища на водни буболечки. Грейнджър му пожела късмет. После му се стори, че забелязва под повърхността поредния фенер. Още една удавническа душа, тръгнала към неизвестна цел? Дори да го бе забелязал, Крийди не каза нищо.
След малко напуснаха сумрака на Франсиал и насочиха катера към открит правоъгълник, залят от слънчева светлина.