Площад Авърли образуваше в центъра на града голям светъл залив, заграден от трите страни от грандиозните фасади на Етугранските имперски тъмници и административни сгради. Кораби от Лосото, Валсиндър, Чандел и освободените територии на Ког-Елис и Ивънсроум стигаха дотук през Глот Мадера — дълбоководен канал, извиващ се от юг през града и към открито море. Районът буквално гъмжеше от кораби — търговски, траулери и драконоловци от всички кътчета на империята, дънни драги, сепиевидни фрегати, плаващи кранове и шлепове, натоварени с извадени от подземната крепост камъни, земя и дървен материал. Малки корабчета щъкаха между по-големите — от дървени яхти до канута от китова кожа и дори стари унмерски ладии с корпуси от дялан кристал, подскачащи като ярки отражения върху вълните.
На северния бряг Етугранският ежеседмичен пазар вече беше в разгара си. Няколкостотин шатри и сергии се бяха наблъскали върху каменната площадка покрай пристана. Предлагаха всичко — от израсъл в истинска почва зеленчук до огнени корали, трикратно преварена риба и иманярски находки. На самия бряг стърчаха вкаменените фигури на мъже и жени — не статуи, а трупове на шагренови хора, извадени от тукашните канали и оставени да се втвърдят, докато съхнат на слънцето.
Крийди — гледаше на юг — подметна:
— Извадихме късмет, че подранихме. „Алабастър“ вече е пристигнал.
Бившият имперски боен кораб „Алабастров тътен“ сега бе един от най-големите транспортни съдове за превоз на затворници. Два парни влекача теглеха нашарения с белези стоманен корпус през портите на Глот Мадера право към площад Авърли. Корабът бе свален от активна военна служба след Четирийсет и третата война за освобождение, но железните му оръдия все още стърчаха върху палубата и сенките на дулата им се плъзгаха върху морската повърхност като черни знамена. Пронизителен писък от комините оповести на града за неговото пристигане и двигателите му започнаха да думкат, сякаш в дълбините се зараждаше земетресение. Капитанът се бе изправил на мостика до кормчията, издокаран в изумрудена щурмовашка униформа. Изпъкналата повърхност на лицевия му шлем блестеше на слънцето като жабешко око.
Затворническите чиновници вече се приготвяха за акостирането на кораба — подреждаха счетоводни книги и мастилници върху дългите маси под обърнатите към водата навеси. Пристанищните бригадири подканяха с крясъци докерите, които притичваха, готови да уловят хвърлените от кораба въжета. Моряци напътстваха с викове по-дребните корабчета да освободят пътя пред „Алабастър“. На пристанището вече се бе скупчила нетърпелива тълпа.
Крийди насочи катера през площада към обществената стоянка при западния край на доковете и щом двамата с Грейнджър слязоха, ги нападнаха амбулантни търговци, предлагащи евтина храна и безполезни иманярски находки.
— Баласт за колесница, мистър Крийди?
— Котешки куки, сър. Оригинални са — вижте бронзовото покритие…
— … извадени от Злачно море…
— Мистър Крийди?
— Шест златника за унция, приятелю.
Пред Грейнджър се изпречи дебел мъж с очила. Носеше още такива очила върху поднос, закачен на врата му.
— Надзърнете в миналото през очите на мъртъв магьосник — напевно каза мъжът. — Оригинални унмерски лещи. Ще ви покажат къде лежи изгубеното имане, сър. — Гласът му се снижи до шепот. — Нечестиви ритуали, човешки жертвоприношения, унмерски секс, драконов секс.
Грейнджър не обръщаше никакво внимание на търговците. Крийди обаче оглеждаше със стъкленото си око предлаганите стоки. Обърна се, видя продавача на очила и го избута встрани от пътя на Грейнджър.
— Ментета — измърмори. — Нищо не се вижда през тях. — Готвеше се да продължи, но вниманието му бе привлечено от мъж, който предлагаше сребърни кутийки с главоблъсканици.
Грейнджър го побутна напред.
Около масите с чиновници вече се бяха събрали и други тъмничари. Седяха на кея, провесили крака над отровната вода или облегнати на труповете-статуи, и зяпаха как докерите привързват кораба и спускат мостчетата. Грейнджър забеляза познати лица и кимна. Всички бяха дребни бизнесмени. Нито един притежател на голям затвор не би си губил времето с такива евтини затворници. От селяните нямаше голяма полза. Крийди подхвана разговор с човек, когото Грейнджър не познаваше, така че полковникът насочи вниманието си към „Алабастров тътен“.
Капитанът се спусна с трополене по мостчето, стиснал шлема си под мишница. Шлифованите му стоманени ботуши звънтяха отчетливо. Беше типичен лосотанец, тъмнокос, с красиви черти. Ухили се широко, избърса капчиците пот от челото си и се провикна: