— Моля те! — Жената протягаше ръце към него. — Не им позволявай да ми я отнемат. Това ще я убие.
— Госпожо… — почна Грейнджър.
— Аз съм Хана! — проплака тя. — Томас, ти ме познаваш! Познаваме се от Трепкав ручей.
Грейнджър я погледна втрещено и спомените му почнаха да се пробуждат. Наистина я познаваше, макар че времето бе оставило неизбежните си следи върху лицето ѝ. Неочаквано откри, че гледа след момичето в ръцете на тъмничаря. Имаше косата и кожата на майка си, но останалото? Сърцевидното лице, извивката на носа, волевата линия на брадичката. Всеки, който я погледне, би забелязал, че в жилите ѝ тече лосотанска кръв. Ами очите? Не бяха черни като на майка ѝ, а бледосиви, като тези, които Грейнджър виждаше всяка сутрин в огледалото. Петнайсетгодишна? Господ да му е на помощ! Петнайсет години. Но защо тук и сега? В това забравено от Бога място.
Крийди, изглежда, забеляза промяната на лицето му, защото го стисна за ръката и зашепна:
— По дяволите, полковник. Дори не си го помисляй. Вече не се казваш Грейнджър. Каквото станало през войната — станало. Няма нищо общо с теб.
— Моля те, помогни ѝ! — хлипаше жената.
Натискът върху ръката му се усили.
— Лоша идея, мистър Суайнкикър.
Грейнджър се освободи от хватката, застана пред администраторите на масата, сложи двете квитанции и каза:
— Дай ми тези двете.
Администраторът дори не погледна квитанциите.
— Съжалявам, сър. Затворниците вече са разпределени.
— Какво значение има? — настоя Грейнджър. — Нали ги разпределяте случайно?
Един от стоящите наблизо тъмничари погледна жената и поклати глава.
— Тази ревла трябваше да дойде с мен, но не искам проблеми, друже. — И протегна своята квитанция. — Готов съм да се разменим.
Грейнджър взе листчето от мъжа. После се обърна към другия тъмничар, онзи с младото момиче.
— Какво ще кажеш?
Мъжът махна небрежно с ръка.
— Забрави. Няма да се редя пак на опашката. — Подаде на един от администраторите своя затворнически регистър и се изправи, като избягваше погледа на Грейнджър. Администраторът разтвори регистъра и вдигна очи към Грейнджър.
Полковникът се наведе към тъмничаря и зашепна:
— Един затворник, друг затворник — каква разлика?
Мъжът клатеше глава.
— Казах ти вече — подхвърли разколебано. — Не мога. — Избърса потта от челото си и втренчи поглед в масата. Администраторът не помръдваше. Беше непоносимо горещо. Накрая тъмничарят се обърна към Грейнджър и отвърна шепнешком:
— Нали разбираш… — Облиза устни. — Не мога да я разменя за някой старец.
— Платил си за нея допълнително?
— Знаеш как е.
Грейнджър сложи втората квитанция върху масата и заяви:
— Пиши я на мен.
Администраторът го гледаше безизразно.
— Чу ме — изсъска Грейнджър. — Иначе ще се развикам и ще викам „корупция“ и „проституция“. Знаеш какво се казва за тях в Ивънсроумската конвенция.
Тъмничарят хвърли квитанцията си на масата до неговата и въздъхна:
— Добре де, вземи я, щом искаш. Какво ми пука? — Взе регистъра си и се отдалечи забързано към тълпата.
Чак на катера Грейнджър осъзна, че трепери въпреки горещината. Какво правеше? Сърцето му се свиваше, докато се люшкаше между чувството за отговорност и отчаянието. Беше стиснал регистъра с побелели пръсти. Крийди бе потънал в неодобрително мълчание, а двете затворнички се бяха сгушили на носа. Хана притискаше дъщеря си под завивката от китова кожа. От време на време поглеждаше въпросително Грейнджър. Момичето, Янти, гледаше морската шир с невиждащи очи, сякаш светът около нея не съществуваше. Нито веднъж не погледна към Грейнджър.
Никой не проговори, докато не напуснаха откритите води и не навлязоха в каналите на Франсиал, където Крийди внезапно избълва:
— Ужасна грешка, полковник. Те са затворници, за бога! — Вдигна канджата и отблъсна катера от близката стена. — Щяха да са по-добре при всеки друг в Етугра. — На устните му затрептя саркастична усмивка. — А и е срещу шибания закон.
Крийди беше прав, разбира се, и Грейнджър засрамено си помисли, че наистина е паднал съвсем ниско. За подобно нещо баща му щеше да го пребие от бой, щеше да го накара да предаде Хана и Янти на затворническите администратори.
Но баща му не беше между живите. Майка му също. Брат му Джон бе загинал при Трепкав ручей, оставяйки жена и дете някъде в Лосото. Дори старият Суайнкикър най-сетне се бе потопил в саламурата. Единственото семейство, което Грейнджър имаше, бе в тази лодка.