— Не. Ти не разбираш.
— Знаеш ли какво ще направят с теб, ако разберат?
— Тя не е като тях, кълна се. Не могат да я усетят. Тя…
Янти я прекъсна с вик:
— Не смей да му казваш!
Хана протегна ръце към дъщеря си.
— Миличка, може би…
Янти я зашлеви.
След плесницата се възцари тишина. Грейнджър стоеше неподвижно, заслушан в ударите на сърцето си. Не знаеше какво да каже. Янти трепереше и дишаше тежко, втренчила празен поглед в майка си. Хана подсмърчаше и си бършеше очите.
— Не съм медиум — някак огорчено каза Янти.
— Защото не си обучена — каза Грейнджър. — Не умееш да се съсредоточаваш.
— Какво значение има това? — тросна се тя. — Ти вече си планирал всичко. Ще ме продадеш на Хаурстаф и ще си построиш по-свестен затвор. Не ми пука.
„По-свестен затвор?“ Беше му хрумнало да я продаде, но за да си купи свястна лодка.
— Това подмятане нарочно ли беше? За да ме убедиш, че не си телепат?
Тя сви юмручета.
— Ти просто не разбираш, нали? — Изгледа го насмешливо. — Аз не зная какво мислиш.
— Ами обясни ми де.
Янти седна на пода до майка си. Хана се пресегна и я улови за ръката. С другата си ръка доизтри сълзите си и рече:
— Янти може да чува и вижда неща, които другите не могат.
— Това вече ми стана ясно — изръмжа Грейнджър.
— Имах предвид друго — продължи Хана. — Телепатите четат мисли, но Янти вижда и чува само нещата около нея. Сетивата ѝ са като твоите и моите, но по-добри. Много по-добри.
Грейнджър се намръщи.
— Тя е чула как Крийди ми шепне?
Хана кимна.
— А човекът долу?
— Янти?
Момичето повдигна рамене.
— Чух го да плаче.
Дюка наистина ли бе плакал? Грейнджър не бе чул нищо подобно. Опита се да си припомни дали докато бе минавал по коридора затворникът бе издал някакъв звук. „Няма пари — няма храна.“ Това си бе помислил тогава. Всичките му инстинкти крещяха, че го лъжат.
— А чекмеджето?
Янти се поколеба.
— Какво чекмедже?
— Чекмеджето във вашата килия. И него ли чу? — Тя го гледаше ядосано. Знаеше, че я е хванал натясно. — Утре пращам писмо в Лосото — продължи Грейнджър. — Предполагам, че е излишно да уточнявам на кого и за какво. — Хаурстаф щяха да го позлатят за една от своите.
Студените ѝ очи се присвиха.
— Не е необходимо да ми казваш нищо — изръмжа тя. — Зная всичко за теб. Баща ти е бил просяк, а майка ти била удавена, след като я обладал. Затова си толкова грозен. Измъкнала те е от утробата си като риба. Като те видял, баща ти едва не повърнал и затова сега се свиваш в този изгнил затвор — защото не можеш да правиш нищо друго. Жалък малък диктатор, който се забавлява, като затваря нещастни хорица. Гади ми се от теб.
Грейнджър пое бавно дъх. После се наведе, отключи катинара на Янти и я метна на рамо. Не беше тежка, но се дърпаше като котка, пищеше и се опитваше да го издраска. Единият ѝ крак профуча над умивалника и разби някаква делва. Той отнесе съпротивляващото се момиче на долния етаж, мина по залятия коридор и го тръшна безцеремонно върху платформата, която бе сглобил. След това се изправи задъхан, а тя се дръпна към стената и се сви там, със зачервени от обида страни и блеснала в очите омраза.
— Ще стоиш тук… докато… се върна с… майка ти.
— Мръсник!
Той не си направи труда да затвори вратата. Янти не можеше да избяга, нали коридорът бе залят със саламура. Когато стигна до стълбите, спря и опря глава на стената. „Десет бавни вдишвания.“ Металическият мирис на морска вода го блъсна в ноздрите. Чуваше я да хлипа зад него. Стисна зъби и тръгна нагоре.
Хана седеше на пода.
— От половин година ни прехвърлят от една килия в друга — заговори тя. — Първо в предварителния арест, но най-лошо беше в Отдела за разпити. Когато не знаехме какво да отговаряме, продължаваха да ни питат, докато кажем нещо. Най-трудно бе да разберем какво искат да чуят.
— И ти правиш същото с мен, така ли?
Тя го погледна втренчено.
— Хаурстафите ще я убият.
— Ще ѝ осигурят свестен живот.
Тя поклати глава.
Грейнджър се намръщи.
— Толкова ли е трудно да я пуснеш? Дори ако това означава да живее тук?
Хана затвори очи.
— Как да те накарам да ми повярваш?
— Кажи ми истината.
— Опитахме се.
Грейнджър отключи веригата и я поведе надолу по стълбите. Тя не се съпротивляваше, когато я вдигна на ръце. Отнесе я през залятия коридор до прага на килията. Янти седеше свита в ъгъла и плачеше, скрила очите си с ръце. Хана отиде при нея и я прегърна.