Писмото беше адресирано до „мистър Алфред Лийч, чрез капитан Р. Суайнкикър, Халсински канал“. Вътре имаше четиристотин златника в банкноти от по петдесет и писмо. Грейнджър прибра парите и тръгна нагоре по стълбите, зачетен в писмото.
Скъпи Алфред,
Последното ти писмо не ми остави много време да събера парите. Наложи се да навестя онзи лихвар на Иманярския пазар. Моля те, прости ми, зная колко го мразиш. Сали разговаря с него насаме и — Господ да се смили над нея — успя да го убеди да свали лихвата. Умница ми е тя. Така че не искам да се безпокоиш повече. Всичко е свършено. Роналд и Гъни ти пращат целувки. Непрестанно питат дали ги споменаваш в писмата си.
Казвам им, че ги споменаваш. Че им липсваш — и съм сигурна, че е така.
Грейнджър смачка писмото и го пъхна в джоба си. Върна се при печката и сипа изстиващата каша в две купи. Изплакна стомната, напълни я с прясна вода и слезе при затворниците.
В мига, когато влезе в килията, забеляза, че Янти отново се готви да избухне. Беше стиснала зъби и очите ѝ издаваха злите ѝ намерения.
Опита се да я изпревари.
— Трябва ли да хвърля кашата в саламурата и да ти спестя усилието да я откажеш? — Още докато го казваше, съжали, че изобщо си е отворил устата.
Момичето изсумтя презрително:
— Рибена каша? Това не е ли нещо като канибализъм за теб? Да вариш родствениците си, за да храниш затворниците? — Говореше през стиснати зъби. — Виждала съм просяци да се тъпчат с подобна гадост, но поне не налагат вкусовете си на други. Взимай си я и ни донеси нещо, което става за ядене, или ни остави да умрем. — Изсумтя отново. — И без това ще го направиш, нали? Когато плащанията от общината секнат.
— Ини, моля те! — Хана протегна ръце, но дъщеря ѝ се дръпна.
— Не мога да повярвам, че си спала с този тип — каза нацупено. — Да не би да е носил чувал на главата? Или пък те изнасили? Последното поне би те оправдало. Никога не се успокояваш, докато не станеш жертва, нали?
Бузите на Хана пламтяха.
— Достатъчно! — Грейнджър стоеше на вратата с подноса с храна. Чувстваше се като глупак. Янти сигурно бе знаела, че ѝ е баща, от самото начало. Как можеш да го скриеш от един медиум? Но беше изненадан, че момичето бе насочило враждебността си към Хана, а не към него. Остави подноса на пода, уморен и с намерение да си тръгне. — Не ме интересува с какво си свикнала, това е всичко, което мога да ви предложа за момента.
— Бедничкият — изсмя се презрително Янти. — Да имаше поне четиристотин златника в джоба си.
Той спря. На лицето му затрептя усмивка.
— Четиристотин златника, Янти?
Тя завъртя глава.
Грейнджър вече не се съмняваше. Само телепат би могъл да знае за парите.
— Трябват ми за нещо друго.
— За курви, предполагам.
Той си пое бавно дъх. Понечи да заговори, но вместо това продължи диалога мислено.
„Не исках да съм твой баща. Не те познавам и не искам да те познавам. Утре сутринта ще пиша на Хаурстаф. До две седмици вече няма да живееш тук и може би ще прекараш остатъка от живота си в мраморни кули, като разпалваш войни, изнудваш императори или ровичкаш в унмерски мозъци — каквото там правят такива като теб.“ Усмихна се мрачно.
— Чу ли ме? Или искаш да го повторя на глас?
Янти го гледаше предизвикателно.
Хана местеше поглед между двамата.
— Казах ти, че не може да чете мисли.
Грейнджър усети, че е на ръба да си изпусне нервите. И ги изпусна.
— Досега не съм чул от теб нищо освен лъжи — избухна той. — Струва ми се, че аз съм единственият, който действа в интерес на дъщеря ни. Какво става с теб? Гордост? Егоизъм? Толкова ли се страхуваш да останеш сама, че си готова да я държиш в този прогнил затвор, когато може да се измъкне оттук? — Тръшна купите на пода и кашата се разхвърча. — Не те разбирам, Хана. Да не храниш илюзии, че изведнъж от мене е излязъл свестен баща? Отговорността ми към теб приключи преди петнайсет години в Трепкав поток, когато си решила да запазиш бременността си в тайна.
Хана изхлипа и затвори очи. После каза почти шепнешком:
— Ти нямаше да останеш при мен.
— Аз бях императорски войник.
Янти пребледня.
— Лъжи — рече тя. — Никога не е бил в Трепкав ручей.
— Ини… — Хана протегна ръка към нея.