Выбрать главу

— Не! — Тя се дръпна рязко. — Не смей да ме докосваш. Каза ми, че си го срещнала години преди татко да умре, каза… — Тръсна ядосано глава. — Невъзможно е да е бил в Трепкав ручей!

— Ини, моля те.

— Той не ми е баща.

— Съжалявам.

Янти започна да вие и Грейнджър се дръпна стреснато.

4.

Ловци на съкровища

До сестра Браяна Маркс:

Името ми няма значение. Аз съм тъмничар в Етугра, който наскоро и легално получи затворнически права над един могъщ медиум. Като си давам сметка за ценността, която може да представлява той за Гилдията, съм готов да ви го предам срещу възнаграждението от двеста хиляди златника. Ако сте съгласни, моля изпратете представител на Гилдията (но да бъде от жълт ранг) за среща на площад Авърли на трийсети дъждовен Хю. Аз ще се свържа с него.

С почит,
Ваш приятел

Грейнджър препрочете писмото. Но как би могъл да го прати? Янти бе вече по-голяма загадка за него отпреди. Знаеше неща, които нямаше как да узнае: чекмеджето, оставено за да се облекчават в него, четиристотинте златника. И същевременно бе сляпа за важна информация — отровната вода, собствения ѝ баща. Инстинктът му крещеше, че реакцията ѝ на последното разкритие бе съвсем искрена. Тя не бе знаела, че ѝ е баща.

Дали пък Хана не бе казвала истината от самото начало?

Или двете отново го бяха надхитрили?

Замисли се. Тя не би могла да го види как прибира парите в джоба си. Не би могла да знае за Дюка, да е чула хлипането му. Защо тогава не знаеше, че ѝ е баща? Не виждаше никаква логика в това — нито в способността ѝ да намира имане. Медиумите не откриваха скрити съкровища. Морето не притежаваше ум, в който да надзъртат.

Сгъна писмото и го прибра в чорапа си. Ако Янти се окажеше ценна, щеше да го прати, ако пък не, поне ботушът на Крийди нямаше да го убива.

Янти го игнорира четири дни. Грейнджър изпълняваше съвестно задълженията си, носеше на затворничките вода и храна и изпразваше чекмеджето. Янти хвърляше храната в саламурата преди майка ѝ да успее да ѝ попречи или да благодари на Грейнджър. Но пиеше вода и позволяваше и на майка си да пие.

На петия ден каза:

— Ако искаш да ти намеря имане, ще трябва да ме пуснеш навън.

— Да съм казал, че искам да ми търсиш имане? — попита Грейнджър.

Тя хвърли стомната по него.

Минаха още два дни.

На седмия ден Янти продължаваше да е в същото отвратително избухливо настроение. Седеше, опряла брадичка на коленете си, и гледаше сърдито. Този път поне бяха изяли закуската и позволиха на Грейнджър да прибере празните купи. Той го отчете като малка победа.

— Тя иска да работи с теб — заяви Хана.

— Така ли? Това нейна идея ли е, или твоя?

Янти гледаше стената.

— Изведи я навън с лодка и ще ти намери нещо.

Грейнджър поклати глава.

— Мога да си изгубя разрешителното, ако някой ни види.

— Ами тогава излезте през нощта — каза Хана. — Тя и нощем вижда еднакво добре.

При мисълта да кръстосват нощем саламурената повърхност стомахът му се сви.

— Лодката ми пропуска.

— Не и тази на твоя приятел.

Крийди почеса татуировката на Гробарите в основата на палеца си и изсумтя:

— Не разбирам. Или е медиум, или не е.

Грейнджър седеше на носа на лодката, до покритата с чергило купчина, където бяха скрили снаряжението за драгиране — фенери, въжета, мрежи и железни куки, които Крийди бе заел от друг свой братовчед. От двете страни се нижеха каменни фасади и закрити с решетки прозорци — както над, така и под водата. Тук морското дъно достигаше дълбочина седем фатома, но водата бе необичайно прозрачна. Грейнджър не можеше да различи нищо ценно на улицата под тях. Камънак. Скъсана мрежа. Кости и разноцветни кутии.

— Може да е инстинкт — рече той.

— Тоест?

— Като на птиците, когато мигрират през океана. Как се ориентират? Какво ги насочва през безкрайните простори към едно и също място всяка година? Или драконите. Виждал си как драконите берсеркери ловят Удавници край бреговете на Лосото. Знаят кога да се гмурнат и какво да избягват.

— Веднъж видях как един дракон бе хванат от ерокински самал — каза Крийди. — Страховита гледка.

Грейнджър сви рамене. Може би това не беше най-добрият пример.

— Не зная — рече той. — Все още не мога да разбера какъв е талантът на Янти. Може да не е медиум, но със сигурност в нея има нещо.

Крийди поклати неодобрително глава.