— Откъде разбра, че е там?
Тя само сви рамене.
— Мракът бе непрогледен.
— За теб — тросна се тя.
Крийди нагласи лещите в окото си, огледа находката и каза:
— Мога да ти намеря купувач за това нещо. Металът ще струва поне няколко стотачки. Ако се окаже, че прави нещо странно, след като изсъхне, цената ще скочи двойно. — Той остави машината. — Е, не е перлен фенер, но като начало е добре.
Кръстосваха канала часове. Валеше непрестанно. Янти надзърташе мълчаливо в черната вода. Но дали използваше очите си, за да търси имане, или ума зад тях? Грейнджър не знаеше. Беше се надвесила през борда, втренчила поглед в черните дълбини. Грейнджър започна да изпитва нарастващо безпокойство. Ами ако откриеше още такива машинки? Не всички унмерски предмети бяха безвредни.
В покрайнините на Франсиал извадиха медальон с форма на сърце, закачен на дълга и плоска остра като бръснач верига. Можеше да пореже шията на всеки, който го носи, но Крийди настоя, че е доста ценен. Докато го опипваше, без да сваля ръкавицата си, Грейнджър отново почувства предишното безпокойство. Имаше чувството, че медальонът се съпротивлява на движенията на ръката му, сякаш се привлича и отблъсква от някакви невидими линии или изменения в околния въздух. Странните усещания се усилваха и караха стомаха му да се свива и той подаде находката на Крийди. Сержантът я взе, поигра си с нея и се разсмя. След това работата взе да набира темпо. В Канонадния канал намериха метални очила, през които водата изглеждаше яркосиня, пронизана от сребристи нишки. Със завъртане на лещите цветът ѝ се менеше, от жълт през зелен до черен. Интересно според Грейнджър, но напълно безполезно. След още няколко минути извадиха кълбо златисти конци, които пробудиха в ушите му странно звънтене, макар че не чуваше никакъв шум.
А каналите продължаваха да разкриват своите тайни: стара унмерска драконова сбруя с лъщящи капси, три сфери от горещо стъкло, свързани с дървена пръчка, кутия боя.
Кутията хвърлиха обратно и продължиха нататък.
Дъждът спря призори. Въздухът се изпълни със свежата миризма на метал. Небето над тях постепенно се озари в розово, жълтеникаво и пурпурно. От каналите се надигаха изпарения с бежов цвят и увисваха между сградите като мека ефирна пяна. Само саламурената повърхност оставаше тъмна. Грейнджър искаше да се връщат, но Крийди настоя да продължат.
— Само още една-две находки. Още едничка.
В сърцето на Франсиал насочиха лодката към малък площад, обрамчен от високите зидове на Боуърския затвор, и Янти отново им каза да спрат.
Грейнджър разтърка очи.
— Какво имаме тук?
Янти гледаше във водата.
— Морска бутилка.
Мъжете се спогледаха. Империята плащаше три хиляди златника за всяка ичусаи, извадена от дъното, но на черния пазар струваха много повече. Някои военачалници ги използваха като оръжия.
Последната находка обаче беше трудна за улавяне. След десетина опита с куките Грейнджър все още не бе успял да я закачи. Не виждаше нищо в черната вода освен отражението на измореното си лице и очилата, като дупки в черепа. Отказа се от куките и взе щипците — инструмент, предназначен да прихваща по-малки и гладки предмети. Командваше се с две въжета, с чиято помощ челюстите се разтваряха и затваряха. Доста трудна задача, но при втория опит усети, че въжето леко се опъва.
Изтегли го внимателно нагоре. Наистина бе закачил нещо. Дръпна по-силно.
Въжето под него се изопна в обратна посока.
Грейнджър реагира инстинктивно и го пусна. Близо два разтега се изнизаха през ръба на борда преди въжето да спре.
Крийди вдигна вежди.
— Дракон?
— В Етугра? — отвърна с въпрос Грейнджър. Между сградите нямаше достатъчно място за подобно чудовище. Каквото и да бе уловило въжето, трябваше да е по-дребно — ийлън, луксова акула или риба вършач, а може би някой Удавник.
— Янти, какво виждаш?
Момичето не отговори.
— Янти?
— Момче удавник — отвърна тя накрая. — Играе си с теб.
Крийди вдигна канджата и улови въжето с другата си ръка.
— Малко лайно — изруга ядно и нави въжето на ръкавицата си. — Сега ще ти помогна да си поемеш въздух. — И дръпна внезапно и рязко въжето.
Но въжето не помръдваше. Крийди го пусна.
— Копеленцето го е закачило някъде.
Въжето внезапно се изопна и едва не го прекатури през борда. Спасиха го единствено бързите реакции. Опрял ръка на дъното, той приклекна. Лодката се разлюля и вдигна вълни, после се блъсна в близката стена. Саламурена пяна прехвърли борда и заля дъното, чергилото и Янти.