— Събуди я — нареди Грейнджър.
Хана смръщи вежди.
— Казах да я събудиш.
Тя го погледна смутено, протегна ръка и побутна Янти.
— Къде е? — попита я Грейнджър.
— Кое? — обади се Хана.
— Няма да ви играя повече по свирката. Покажи ми го.
Двете се спогледаха.
— Не зная за какво говориш — каза Хана.
— Е, добре — въздъхна Грейнджър. — Събличай се.
— Какво? — Хана чак подскочи. Янти пък го изгледа изплашено.
— Събличай се — повтори той на Янти. — Свали си дрехите и ми ги подай една по една.
Хана застана между двамата.
— Защо го правиш?
Лицето на Грейнджър се наля с кръв.
— Нищо няма да ти направя — каза той през стиснати зъби. — Но ако не ми дадеш сама онзи предмет, ще го намеря. Дори ако трябва да те съблека гола.
— Казах ти що за стока е — изхлипа Янти през сълзи. — Не е по-добър от останалите.
— Не го прави, Том. Моля те.
— Тогава ѝ кажи да направи каквото казвам.
Хана поклати глава.
— Да не мислиш, че е откраднала нещо?
Той не отговори.
— Нямам представа какво смяташ, че е взела, но няма да ти дам да я докоснеш.
Грейнджър сграбчи Хана за ръката и я бутна грубо настрани. Янти извика уплашено и се дръпна назад. Той посегна към нея, но тя изпищя и започна да рита яростно. Улучи го по рамото и събуди болката в старата рана. Той изпъшка, наведе се напред и я притисна към стената. Тя го заплю.
— Престани! — кресна Хана.
Грейнджър разтърси момичето.
— Какво е? — попита той. — Пръстен? Медальон? Покажи ми го!
Хана го улови отзад за врата. Вкопчи се в него и се опита да го дръпне назад, ноктите ѝ одраскаха лицето му. Янти пищеше. Грейнджър се обърна, зашлеви Хана и я запрати към стената, после отново и отново, докато тя не го пусна. От усилието го заболяха гърдите, но не обръщаше внимание.
— Къде е? — попита разярено.
— Нищо няма в нея — заплака Хана.
— Тогава къде го е сложила? И как знае за всички онези неща?
— Може да вижда през очите на другите.
Грейнджър се сепна. Дишаше тежко, дробовете му всмукваха мъчително въздух. От ритника на момичето го болеше рамото.
— Знае за парите ти, защото ги е видяла — обясняваше Хана, — и знае какво е казал твоят приятел, защото го е чула. Ини се роди с… — Млъкна за миг, докато търсеше подходящата дума. — Предполагам, че е дарба. Може да вижда и чува само това, което виждат и чуват другите. Същото е и с миризмата и допира — тя просто се настройва към сетивата на другите. Но не може да чете мисли — както не можем и ние.
„Някоя необяснима мутация, породена от саламурата? — помисли си Грейнджър. — Не ме е видяла, че пълня стомната, защото беше тъмно?“
— Ами имането? — попита той.
— Удавниците също имат очи — отвърна Хана — и зрението им е адаптирано към сумрака. Виждат по-добре от хората. Не ги забелязваш, защото са на дъното. Но те са хиляди. Десетки хиляди.
Възприятие от дистанция? При подходяща кръстоска едно на милион зачевания можеше да създаде медиум, но Грейнджър никога досега не бе чувал за подобна дарба — нито в Ел, нито никъде. Гневът го подтикваше да спори с нея, да изтръгне истината със сила. Беше му омръзнало да го лъжат. Но думите на Хана сякаш обясняваха всичко.
— Значи тя вижда през моите очи? — попита той. — И чува през моите уши? Дори когато съм някъде другаде?
— Може да си на другия край на света.
— И е в състояние да го прави с всички?
— Почти с всяко живо същество.
— И с хаурстафите?
Хана кимна.
Сега вече Грейнджър разбра защо Хана толкова се страхува от Гилдията на медиумите. Хаурстафите продаваха дарбите си на всеки диктатор, който можеше да си го позволи. В битка нерядко имаше телепати и от двете страни и всеки от тях докладваше за разположението на противниковите войски. Император Хю можеше да се гневи на Сестринството, да проклина опита им и стремежа им да остават неутрални, но беше безпомощен срещу Гилдията. Щом противниците му прибягваха до услугите им, длъжен бе и той.
Но ако Янти можеше да се промъква зад очите и ушите на всеки, когото избере, тя би била идеалният шпионин. За нея нямаше да съществуват тайни, дори сред самите хаурстафи. За империята тя бе по-ценна от стотици медиуми. Наблюдението е ключов елемент от контрола. А дарбата на Янти можеше да се насочва срещу всеки.