— Почти всяко живо същество — повтори Хана. — Има само един човек, през чиито очи не може да вижда, нито да чува през ушите му.
— Кой?
— Тя самата — рече Хана. — Дъщеря ти е сляпа и глуха.
5.
Предателство
Скъпа Маргарет,
Благодаря ти. Мистър Суайнкикър се разплати с канджията на Маскелин — поне засега. Мистър Суайнкикър казва, че не бива да се безпокоя за бъдещето. Щял да уреди нещата. Днес пристигнаха нови затворници — жена от Ивънсроум с дъщеря си. Ще им трябва време да привикнат. Трудно е да преглътнеш мисълта, че ще живееш тук до края на дните си. Аз оцелях благодарение на парите, които правят пребиваването ми по-поносимо. Мисля, че няма да мога да продължа без твоята помощ.
Грейнджър се събуди късно следобед от миризмата на пържени змиорки. През процепите в покрива се процеждаха горещи слънчеви лъчи. Той потърка очи.
Крийди се въртеше около печката.
— Шестстотин златника — обяви той и лещата на изкуственото му око блесна на слънцето.
— На човек?
— За двамата общо — отвърна Крийди и се наведе над тигана. — Медальонът не струваше нищо, а машинката така и не проработи. Твоят дял е върху сандъка.
Грейнджър стана и се протегна. Беше по-малко, отколкото би очаквал от подобен улов. Поколеба се дали да не се заяде с Крийди, но се отказа. Точно сега имаше нужда от него. И ако помощта на сержанта струваше определена цена, поне можеше да си я позволи.
— Кога дойде?
— Преди час.
— Спа ли въобще?
— Помислих, че може пак да опитаме да извадим онази морска бутилка.
Грейнджър разтърси глава, за да прогони мъглата от мислите си.
— Дай ми една минута. — Отиде при прозореца и се облекчи, после сложи чайника на печката. Рамото още го болеше от тазсутрешния сблъсък. Прокара ръка по твърдата сива кожа. Беше грапава и съвсем суха.
Крийди разбърка змиорките в тигана и седна да яде. Не предложи на Грейнджър.
— Мислех си — поде той — за това, дето го обсъждахме по-рано. За търсене на имане в дълбоки води.
— Няма какво да го обсъждаме. Не разполагаме с нужните средства.
— Не сега — съгласи се Крийди. — Но още няколко улова като този от снощи и можем да привлечем сериозни инвестиции. В Етугра има хора с доста натъпкани джобове. Ще направим сто хиляди още през първата година.
Грейнджър поклати глава.
— Това значи да се опълчим на Маскелин. — Не искаше да споделя с Крийди действителните си опасения от разширяване на операцията. Драгирането в дълбоки води не беше нещо, което можеш да вършиш незабелязано. Трябва ти съд от океански клас, кранове, мощни лебедки, дълбоководни мрежи и доста многочислен екипаж, за да вървят нещата. Такава операция се прикрива трудно. Хората ще забележат и ще започнат да говорят. А той не искаше да разкрива способностите на Янти. Талантът ѝ бе твърде ценен, за да става достояние на други.
„Моята сляпа и глуха дъщеря.“ Спомни си я как върви по кея и спира всеки път, когато той поглежда настрани. Не можеше да види дори земята под краката си, ако той не гледаше към нея. Опита се да си представи какво ѝ е било, докато е растяла в Ивънсроум, неспособна да чува вятъра и дърветата, освен ако друг не ги чува. Що за живот е било това за едно дете? Последствията бяха твърде сложни, за да се опита да ги предугади. Трябваше му повече време, за да ги обмисли.
— Няма нужда да се конкурираме с него — заяви Крийди. — Той разполага със снаряжението, от което се нуждаем.
Грейнджър го погледна.
— Партньорство?
Сержантът сви рамене.
— Маскелин е търговец.
— Маскелин е престъпник — каза Грейнджър. — И убиец.
Крийди дъвчеше замислено.
Грейнджър взе кесията от сандъка. С тези пари и четиристотинте златника от вчера би могъл да си плати дълговете в корабостроителницата и може би да убеди Мадиган да поръча нова обшивка за лодката. А като поправи старото корито, да го замени срещу някой малък океански бриг, подсилен срещу бури — преоборудван влекач или бивш военен съд. За трийсет-четирийсет хиляди можеше да намери нещо, с което да прекоси океана.
Наля две чаши чай и седна срещу Крийди.
— Някой е откраднал унмерската кукла.
Крийди остърга от чинията остатъците от змиорката.
— Този град е пълен с крадци.
— Личи си.
— Не е голяма загуба — подхвърли Крийди. — Сега нали имаме момичето?
— Стига да се съгласи да работи с нас.