— Никой няма да я пита — изсумтя Крийди, приключи с яденето и се надигна. — Ще тръгваме ли?
Качиха се на катера на Крийди и се върнаха на площада зад Боуърския затвор във Франсиал. Не взеха Янти. Крийди изключи двигателя и се загледа навъсено в саламурената повърхност, сякаш очакваше долу да го дебне противник, готов да се възпротиви на опитите му. Започнаха да ровят по дъното с щипците.
Но бутилката им убягваше.
След пладне сенките в подножието на стените започнаха да се сгъстяват. Небето между сградите стана златисто. Крийди почна да нервничи. Изкуственото му око прищракваше все по-често в опитите си да фокусира. С дългите ръкавици от китова кожа, наметало и очила приличаше на някакъв излязъл от пъкъла голем. Изтегли въжето за стотен път, огледа празните щипци и изръмжа:
— Тя си играе с нас. Няма нищо долу. Ти самият казваш, че унмерите пускат ичусаи само в дълбоки води.
— Франсиал е гъмжал от унмерски крепости — отвърна Грейнджър. — Вероятно тук са изработвали много ичусаи. Променяли са обикновени стъкленици и медни запушалки в нещо друго.
— И как в тях се събира толкова много саламура?
— Не мисля, че се събира.
Отгоре се чу нечий глас:
— Промени ли решението си за картата?
Грейнджър вдигна глава и видя, че от един от зарешетените прозорци наднича старец. Лицето му бе издължено, с хлътнали бузи, което само подсилваше ефекта от изпъкналите му очи. Държеше решетките с ръце, тънки като на скелет.
— Затваряй си проклетата уста — изръмжа Крийди.
— Казах ти, че долу няма имане — продължи старецът. — Хората на Маскелин почистиха дъното още преди години. По-добре иди да търсиш при Глот Мадера, но няма да ти кажа къде точно, докато не ми купиш картата.
Крийди, изглежда, се бе връщал на това място след изгрев-слънце, осъзна Грейнджър. Сигурно за да вземе бутилката за себе си. Това го обезпокои по-малко, отколкото очакваше. Не беше противозаконно.
— Луд човек — измърмори Крийди.
— Оригиналната карта е начертана от унмерите — продължи отгоре старецът. — Видях я в колекцията на Магог и я прерисувах по памет.
Крийди взе една метална кутия за стръв, напълни я със саламура и я метна по прозореца. Старецът извика уплашено и се скри преди водата да го опръска. Вероятно няколко капки го бяха уцелили, защото започна да крещи от болка.
— Слънцето скоро ще се скрие — каза Крийди. — По-добре да се върнем за момичето.
— Не и тази нощ — поклати глава Грейнджър.
— Какво искаш да кажеш?
— Точно каквото казах, сержант — отвърна Грейнджър с тон, намекващ, че темата е приключена.
— Както кажеш, Том. — Крийди го изгледа продължително и сви рамене.
Изминаха обратния път в мълчание. Когато спряха до пристана, Крийди го погледна злобно.
— Утре вечер тогава?
— Може би. Ще ти пратя вест.
Сержантът плю в канала и потегли. Катерът оставяше мътна диря.
Грейнджър погледна своята лодка. Обикновен скиф с дължина шестнайсет стъпки от кърмата до носа, изработен тук, в Етугра, преди повече от три десетилетия, от дърво от морска гора. Вътрешните части бяха подменени с драконова кост, но корпусът бе старият и доста загнил. Плачеше за спешен ремонт. Той се качи внимателно и стъпи в събралата се на дъното саламура. Дъските изскърцаха мъчително. Грейнджър извади от отделението на кърмата крачна помпа, ветроупорен фенер и отворена кутия със смола. Смолата се бе втвърдила и четката стърчеше в кутията като дръжка. Той сложи фенера на кея, запали го и нагласи кутията върху металния му капак. Докато смолата се разтапяше, източи водата от дъното. Ако искаше да поправи лодката като хората, би трябвало да я извади на сухо, но сега това бе излишно. Трябваше му само да издържи до корабостроителницата.
Прекара следващия час да маже смола върху дъските и в процепите между тях. Беше съвсем тъмно, когато най-сетне приключи, и ветроупорният фенер сияеше като самотен морски фар. Пеперуди се бяха насъбрали около пламъка, други пърхаха над водата като пръснати от вятъра конфети.
Грейнджър забеляза друга светлинка да се плъзга под повърхността и изгаси фенера.
На няколко фатома дълбочина Удавникът, когото бе видял преди, тъкмо излизаше от подземието на Дан Катлър. Отправи се на юг. Бързаше по неравното дъно на канала и размахваше перления си фенер, сякаш търсеше нещо сред камънаците. От детето, което го бе придружавало, нямаше и следа.
Без да знае защо, Грейнджър почувства нарастващо безпокойство. Изведнъж му стана студено. Докато се обръщаше да се прибере в затвора, вдигна поглед нагоре. Небето беше ясно, без луна, изпълнено със звезди, блещукащи като късчета слюда. Успя да различи съзвездията Улсис Прокса и Ирил и част от Айенското колело, озаряващо хоризонта ниско на север. В тази посока рояк светлинки пресичаше небосвода. Изведнъж внезапно спря, промени курса и пое на запад. Грейнджър го изпроводи с поглед. От пет-шест години не беше виждал Ортовата колесница и докато стоеше загледан в нея, неволно се зачуди какво ли може да представлява. Последната унмерска въздушна барка, кръжаща вечно извън обсега на Хаурстаф и кипящото недоволство на император Хю? Екипажът ѝ навярно отдавна бе издъхнал. А може би беше звезда, изгубила своя път?