Прибра се вътре.
Беше се забавил повече от очакваното и затворниците сигурно бяха гладни. Слезе долу да провери как са.
Янти го изгледа сърдито изпод перчема си. Хана изглеждаше уморена и посърнала.
— Ини каза, че нощта навън е много красива — рече тя. — И че си видял Ортовата колесница.
Грейнджър кимна.
— Казват, че било лоша поличба.
— Хората от Ивънсроум не смятат така — възрази Хана. — Ини каза, че си се карал с Крийди.
— Тя шпионира ли ме?
Хана повдигна вежди.
— Не я вини за това, Том. Какво би направил на нейно място?
Грейнджър погледна дъщеря си. Разбира се, майка ѝ беше права. Но той беше неин тъмничар и едва след това баща. Въпреки това не му бе приятно, че го следи.
— Тогава вече знаеш, че днес не съм ходил на пазара. И че няма много за ядене. Вечерята ще е каша.
— Мразя каша — обади се Янти.
— Ако не я ядеш, ще си стоиш гладна — отвърна Грейнджър. — Ти решавай кое от двете повече ти понася.
— В канала има риба — подхвърли момичето. — Можеш да ни хванеш за вечеря.
— Забрави.
— Моля те — почти проплака тя. — Само един час. Тук е тъмно и вони. Мога да ти кажа къде да мяташ стръвта.
Въпреки предишното си решение Грейнджър се поколеба. Не беше ловил риба от месеци, а нощта наистина бе приятна. А и затворничките нямаше къде да избягат.
— Опасно е — каза той. — Ако някой ни види…
— Няма да ни видят — настоя Янти. — Ще ги усетя много преди това. Моля те, моля те, моля те.
— Не — отряза той. — Решено.
Час по-късно стоеше в лодката с пръчка в ръка и мяташе стръвта в тъмните води.
— Не там — каза Янти и посочи. — Нататък! — Сочеше към затвора на Катъл. — Под понтона има пасаж ангелски рибки.
— Ами аз там хвърлям — тросна се Грейнджър.
— Не, не е там.
Грейнджър нави кордата, като мърмореше недоволно. Правеше го вече от половин час.
Хана лежеше по гръб, изтегната върху дъските на кърмата, и вдишваше дълбоко свежия нощен въздух, зареяла поглед в звездите.
— Майко! — изсумтя Янти ядосано. — Искам да ме гледаш!
Хана извърна очи към нея.
— Извинявай, Ини.
Грейнджър отново заметна. Този път стръвта падна точно до понтона на Катъл. Янти присви очи — изглежда, се съсредоточаваше. След малко заяви:
— Сега пък ги подплаши.
— Ти ми каза да хвърля там.
— Но не върху тях… — Тя млъкна. — Чакай, задава се нещо друго. Нещо… плува право към стръвта.
Грейнджър се загледа в канала, но не видя нищо в тъмните води.
— Риба ли е?
— Не зная какво е! — възкликна Янти. — То не гледа към себе си, нали? Приближава стръвта… ето.
Плясък разлюля водата до понтона. Грейнджър мярна нещо едро и сребристо в здрача, после кордата се опъна рязко и пръчката се изви надолу. Беше доста едра риба.
— Улови ли я? — попита Хана.
— Разбира се, че я улови — отвърна раздразнено Янти.
Грейнджър изсумтя и дръпна въдицата. Рибата излетя над повърхността и запляска отгоре. Беше дълга към три стъпки, с подобна на юмрук глава и остри зъби.
— Риба кука — изръмжа Грейнджър. — Дръпнете се назад. Ще ни опръска.
Двете жени се присвиха на кърмата.
Грейнджър опъваше силно кордата. Отпусна малко, после дръпна отново. Рибата изхвърча от водата за втори път, сребристобяло тяло, разпръскващо отровни капки. Грейнджър отново наведе пръчката и отпусна малко корда. После пак дръпна. Сърцето му бумкаше от вълнение. Уморените му ръце придърпваха плячката сантиметър по сантиметър.
Рибата внезапно замря. Висеше неподвижно като че ли е мъртва. Грейнджър нави предпазливо макарата. Вълните се успокоиха. Усещаше, че ръцете му са потни в ръкавиците. Нави още един разтег. Все още никаква реакция в канала. Кордата изчезваше в тъмната вода зад ръба на лодката. Грейнджър си пое бавно дъх и смъкна очилата върху очите си. Нави още малко. Сега вече беше в опасна близост.