Рибата се дръпна рязко, но Грейнджър бе готов да овладее съпротивата ѝ и веднага щом кордата увисна нави още малко влакно. Дванайсетте стъпки станаха осем, после шест, а след това той вече виждаше сребристото тяло под мастилената повърхност. Подложи кепчето под изтощената риба и я измъкна в лодката.
Хана изръкопляска като възхитено момиче и попита:
— Става ли за ядене?
Грейнджър седна на скамейката до оплетената в мрежа риба. Погледна Хана и се засмя.
— Нямам представа.
Някои етугранци не варяха саламурените обитатели повече от два пъти: твърдяха, че това е достатъчно, за да са годни за ядене, ала вероятно по тази причина в семействата им често се срещаха мутации. Грейнджър предпочиташе да действа на сигурно. При чистенето си сложи ръкавици, а после превари рибата три пъти, всеки път с пречистена вода. От сребриста рибата стана белезникава. Едва посред нощ Грейнджър я разпредели на порции.
Малкото странно семейство седеше върху сандъците за муниции в тавана на Грейнджър под светлината на газена лампа. Той отвори бутилка вино, подсладено със захар, за да може да се пие, и извади одеяла за Янти и Хана, за да ги използват като възглавници. За първи път жените мълчаха. Грейнджър ги оглеждаше крадешком. Дрехите им бяха парцаливи и мръсни. Сега, когато се бе опаричил, щеше да е добре да им купи нови. Госпожа Пърсуерър може би имаше какво да предложи. Сигурно знаеше какво ще му трябва. Трябваше да купи и дъски за килията им, за да повдигне пода. Може би дори да прокара водопроводна тръба за пречистена вода от покрива и да им сложи мивка. Докато наблюдаваше как Хана се храни, си спомни първата вечер, когато я бе срещнал във фермата в Ивънсроум. Тя бе едновременно заинтригувана и изплашена от него. Изведнъж осъзна, че е забелязала, че я гледа, и отвръща на погледа му.
— Как се озова тук? — попита тя.
— Дълга история.
— Не бих могла да си представя, че ще станеш тъмничар.
— Това е само временно, докато поправя лодката.
Тя отпи от виното и се намръщи.
— Къде ще ходиш?
Той сви рамене.
— Горе няма никой, нали знаеш? — попита внезапно Янти.
Грейнджър се обърна към нея.
— Къде?
— На Ортовата колесница. Там няма живот.
— Нима можеш да виждаш толкова надалече?
Тя кимна.
Той се замисли, после попита:
— Какво прави сега императорът?
Момичето потъна в мълчание.
— Той е в двореца — заговори след около минута. — В леглото с три от неговите робини. Две от тях са…
— Ясно — прекъсна я Грейнджър. — Не бива да гледаш такива неща. — Събра празните купи и ги отнесе на мивката.
— Ти ме попита — обади се зад него Янти.
— Не съм искал да шпионираш хората — отвърна раздразнено Грейнджър. — Не знаеш ли какво е такт? — Сложи купите в мивката и почна да ги почиства от остатъците.
— А не те ли интересува какво прави твоят приятел Крийди?
— Не, не ме интересува! — Грейнджър остави купата и се взря в стената.
Хана го избута встрани и довърши миенето вместо него.
— Защо? Какво прави? — не издържа Грейнджър.
— Кара лодката през морето.
„Нищо необичайно — помисли Грейнджър. — Сигурно обикаля града, за да избегне каналите.“
— Зная, че не му вярваш — продължи тя. — Не искаш ли да разбереш къде отива?
— Не искам — излъга Грейнджър.
6.
Олията
Скъпа Маргарет,
Нощес сънувах, че съм избягал от килията. Плавах към открито море със здрава стоманена лодка, слънцето изгряваше пред мен и морето лъщеше като бакър. Но после се събудих и открих, че все още съм затворен в тази проклета килия. Същите четири стени, които гледам по цял ден, същата гадна храна. А сега има и мъртвец в съседната килия. Издъхна през нощта и мистър Суайнкикър просто го остави там. Що за живот е това? Що за човек би оставил един труп да се разлага?
Грейнджър остави Крийди да се измъчва още няколко дни. Междувременно монтира долу мивка и прокара тръба от пречиствателя на покрива, после пооправи пода, доколкото можа. Използва своята лодка, за да плава до пазара Авърли, но тя пропускаше толкова силно, че не ставаше за по-далечни пътешествия. Купи храна, вино и смола и отдели един следобед да я закърпи. Беше горещо и влажно и сивото небе прихлупваше града сякаш отгоре имаше покрив. На третата нощ изнесе трупа на Дюка от килията и го хвърли в тесния безименен канал зад затвора. А след това повика Нед и му плати да отнесе съобщение на Крийди.