Сержантът пристигна още същата вечер, с две бутилки бира и широка усмивка на небръснатото лице, сякаш никога не се бяха карали.
— Наслаждаваш ли се на семейния живот, полковник?
Грейнджър седна и почна да си нахлузва ботушите.
Усмивката на Крийди се разшири.
— Знаех си, че е въпрос на време.
През следващите четири нощи обикаляха каналите на Етугра в търсене на имане. Крийди пръхтеше одобрително при всяка нова находка, на която се натъкваха, преди да я приберат грижливо в приготвените платнени чували. Янти постепенно се успокои и престана да е раздразнителна — очевидно свежият въздух ѝ действаше благоприятно. Дори ѝ беше приятно в компанията на двамата. Във всеки случай се наслаждаваше на работата.
За да не се усъмни Крийди, Янти се преструваше, че надзърта в черните води, сякаш можеше да различава нещо в дълбините с безполезните си очи. Когато се натъкваха на имане, Грейнджър знаеше, че наблизо има Удавник, през чиито очи Янти го е видяла. Представяше си как Удавниците сноват по дъното, без това изобщо да си личи на повърхността. Малко наподобяваше начина, по който империята се отнасяше към освободените територии: човек не вижда хората от нисшите съсловия, освен ако не му обърнеш внимание върху тях. Според Грейнджър подобно отношение бе изключително опасно. Защото когато споменатите нисши съсловия завладеят устоите на обществото, за тях е лесно да ги подкопаят.
Крийди и момичето проявяваха истински интерес към предметите, които намираха. Но Грейнджър не можеше да се отърве от лошото си настроение и да сподели ентусиазма им. Повечето предмети бяха съвсем обикновени — пъстри късчета от глинени изделия, ръждясали панти и катарами, части от стари унмерски плавателни съдове. Малко от тях струваха повече от няколко златника. Но от време на време попадаха на наистина редки неща.
В Малверовия район извадиха трепаниран череп. След като го изпразниха от саламурата, чуха, че нещо вътре трака, и когато Грейнджър го доближи до ухото си, беше готов да се закълне, че долавя звука на флейта. Музиката беше почти призрачна и той не можеше да си обясни какво може да е предназначението ѝ. Щяха да го продадат на един от търговците на Крийди, а после предметът щеше да стигне незнайно къде и вината за връщането му в света щеше да е на Грейнджър. Какво да се прави — имаше нужда от пари.
От един черен залив в покрайнините на Франсиал извадиха стъкленица с кървавочервени кристали и Крийди се опита да я отвори.
— По-добре недей, сержант — предупреди го Грейнджър.
Крийди доближи стъкленицата до изкуственото си око и промърмори:
— Може да са рубини.
— Възможно е — потвърди Грейнджър. — А може би не. Нека купувачът поеме риска.
Това беше основният им проблем. Никой от тях не знаеше какво всъщност е предназначението на тези предмети и каква е истинската им стойност. В Етугра имаше само неколцина унмерски експерти, но на никого от тях не можеха да имат доверие. Нещо, което им се струваше истинско съкровище, би могло да е безполезно на пазара, докато друга вещ с привидно съвсем банален вид да се окаже безценна. Бяха в плен на собственото си невежество.
Но към края на четвъртата нощ Янти ги отведе при една находка, която Крийди позна веднага.
Малко преди това Крийди бе насочил катера към Хелт, където каналите се подреждаха в правилна решетка, а големите затвори наоколо се издигаха на десет етажа. Тук дъното изглеждаше почти пусто, но Крийди настоя да търсят. На четвъртото минаване през кръстовището Янти вдигна ръка да спрат и каза:
— Амфора.
Амфората се оказа тежка. Ако Грейнджър знаеше колко усилия ще му коства да я извади, вероятно щеше да я остави на дъното. Докато разглеждаше масивното ѝ туловище на пода на катера, му се дощя да я прекатури през борда, за да си спести труда да я пренася.
Крийди го спря.
— Зная какво е това — рече развълнувано. — За бога, човече, казвам ти, че зная!
Грейнджър втренчи поглед в амфората. Обикновен глинен съд, запечатан с восъчна тапа. Беше виждал стотици такива за продан в Лосото.
— Вино — рече той. — Или китова мас. И в двата случая няма да струва повече от двайсет златника.
Крийди поклати глава.
— Това е олия — рече той. — Виж, знаците отстрани са датите на нейните битки.
Грейнджър се намръщи, докато разглеждаше неразгадаемите знаци.
— Риба?
— Медуза — уточни Крийди. — Унмерите са ги развъждали за развлечение.
— Амфората е много стара — каза Грейнджър.
— Няма значение. Олиите са магьоснически твари.