„Пак Маскелин — помисли уморено Грейнджър. — Защо винаги той?“
— Какво има? — попита Крийди.
— Нищо — въздъхна Грейнджър. Може би се поддаваше на параноята. — Кога мога да се срещна с него?
— Когато пожелаеш. Той няма къде да ходи.
— Сега?
Крийди сви рамене.
— Олията е в катера. Ще те оставя наблизо.
Малко след това Грейнджър седеше на задната пейка на катера. Потеглиха през каналите. Грейнджър беше оставил на Хана и Янти топла супа и прясна вода. Крийди пришпорваше катера, без да обръща внимание на другите лодки, носеше се право през Франсиал към площад Авърли. По пътя говореха за пари. Колко да поиска Грейнджър за олията? Крийди размаха ръце и спомена сума от няколко хиляди, но Грейнджър не беше убеден. Щеше да е щастлив, ако измъкне повече от осемстотин.
Когато наближиха пазара, слънцето вече беше над покривите и къпеше Имперския затвор в златиста светлина. Крийди ловко вкара катера между една рибарска барка и няколко лодки. След като изгаси двигателя, извади от тайника голям вързоп, увит в китова кожа, и махна на Грейнджър да го последва по каменните стъпала на пристанището.
Пазарът вече бе затворил. Само няколко продавачи на бира все още работеха. Групички асачачийски и валсиндърски търговци се мотаеха между вкаменените фигури на Удавници, пиеха и приказваха на висок глас, а покрай опразнените сергии търчаха с весели викове деца. Крийди отведе Грейнджър при една от множеството пиринчени врати на западната фасада и заудря с юмрук. Звукът отекна далеч навътре.
— Питай за Трюан — каза той и подаде на Грейнджър увитата амфора. — Аз ще съм наблизо, ще пропивам своя дял от печалбата. — Махна му за поздрав и се отдалечи към бирариите.
Амфората беше тежка като канара. Грейнджър тъкмо се готвеше да я остави на земята, когато вратата се отвори и отвътре надникна дребен мъж със сурово лице.
— Аз съм тъмничарят — рече той. — Ти ли си онзи със стоката? — Погледна вързопа в ръцете на Грейнджър, махна му да влиза, без да каже нищо повече, и затръшна вратата зад тях.
Стояха в просторна каменна зала. Широка стълба водеше към втория етаж. На приземното ниво имаше две врати към канцеларии и Грейнджър виждаше седящите вътре зад бюрата писари. В сградата цареше тишина, която бе по-осезаема дори от въздуха.
Като се имаше предвид царственият ѝ изглед, тъмничарят не можеше да изглежда повече не на място. Беше дребен и жилав като улично псе, подстриган по войнишки и с изкривен нос на кавгаджия. Намръщеното му изражение сякаш отдавна бе застинало в трайна маска, както вероятно се бяха втвърдили върху тялото му лекьосаната туника и пропитите със сол бричове. Татуировките по ръцете му подсказваха, че е прекарал доста време в не толкова луксозен затвор като този, при това от другата страна на решетките.
„Някой от хората на Маскелин?“ — зачуди се Грейнджър с нарастващо безпокойство.
Тъмничарят втренчи за няколко секунди поглед във вързопа в ръцете на Грейнджър, после го покани да го последва по стълбата. Когато излязоха в коридора, отключи тежка желязна врата от дясната страна — вратата изглеждаше поне със сто години по-стара от каменните стени. Грейнджър осъзна, че вероятно е била в някое от подземията, преди да ги залее саламурената вода. Имперските строители често използваха този похват: строяха идентични етажи над вече залетите, за да използват отново обзавеждането и мебелите, преди да напълнят потопените етажи с боклуци.
Мъжът махна на Грейнджър да влиза и каза само:
— Крилото на Трюан.
„Цяло крило?“
Грейнджър прекрачи прага и се озова в голяма приемна с плюшени кресла, дивани и масички от полирано дърво, подредени върху истински валсиндърски килими. От високия таван висяха свещници от драконова кост, продълговатите прозорци отляво гледаха към широките канали на Етугра и друг имперски затвор на отсрещния бряг. Решетките на прозорците бяха от изящно ковано желязо, а первазите — прясно боядисани с бяла боя. Колкото и да бе изненадващо всичко това, вниманието на Грейнджър бе привлечено от отсрещната стена на помещението. Никога не бе виждал нещо подобно.
Стената бе покрита с редица ниши, всяка затворена с дебело стъкло и напълнена с различен вид саламура. Грейнджър разпозна чаения цвят на водата от Море Лукс, тъмночервената саламура от Море Регис, жълтеникавата сукървица, изпълваща водните простори на моретата около Валсиндър. Но имаше и други цветове — сини и пурпурни, и бледозлатисти, от далечните океани, за които бе чувал само в легендите.