Грейнджър имаше известни подозрения, така че каза:
— Всъщност май ще пийна чаша чай.
Трюан се усмихна и го покани на дивана. После мина през стаята и дръпна шнура на камбанката. В далечината отекна мелодичен звън. Грейнджър седна и зачака, притиснал амфората в обятията си. Вътре се спотайваше или огромно богатство, или дребно подаяние.
— От коя част на Ивънсроум сте всъщност? — попита той.
— От Деслорн — отвърна Трюан.
— Жалко за това, което ги сполетя. Говоря за тифната епидемия.
— Мисля, че беше холера — възрази Трюан. — Напуснахме града много преди да се напълни с бежанци. Едно от предимствата, когато имаш собствен кораб.
Едри мехурчета бълбукаха по пътя си към таваните на резервоарите. Бледосинкавите твари вътре потръпваха.
— Имам роднини в Трепкав ручей — каза Грейнджър.
Трюан повдигна вежди.
— Нямах представа, че сте от тази част на света, мистър Суайнкикър.
Ключалката изщрака. Влезе тъмничарят с поднос с чай.
— Не съм се прибирал от доста време — отвърна Грейнджър.
— Съчувствам ви. Няма нищо по-важно от семейството.
Тъмничарят сложи подноса на масата.
— Нещо друго, господине?
— Това е всичко — отвърна Трюан.
Грейнджър погледна татуировките на тъмничаря и подхвърли:
— Сигурно не ви е лесно. Човек с минало като вашето да припка да изпълнява прищевките на своя господар.
Тъмничарят погледна Трюан, после Грейнджър, и в този момент Грейнджър вече знаеше кой в действителност е Трюан.
Сграбчи амфората и скочи, блъсна тъмничаря и го събори. Изтича надолу по стълбите и беше на средата на пътя до външната врата, преди да чуе горе гневни викове и тропот на крака. Очевидно тъмничарят се бе съвзел от изненадата и сега бързаше след него. Грейнджър ускори ход. Усещаше нарастваща болка в гърдите — обгорените му от саламурени изпарения дробове не понасяха големи натоварвания. Въздухът бе изпълнен с тежка възкисела миризма, но той не ѝ обръщаше внимание. Много по-неприятен бе горчивият вкус в гърлото му. Крийди го бе излъгал, беше го примамил да дойде тук.
Акцентът на Етан Маскелин беше добър, но не безупречен. Грейнджър бе живял достатъчно време в Ивънсроум, за да усети разликата. Но не беше сигурен в подозренията си, докато тъмничарят не ги потвърди. С достатъчно пари един етугрански тъмничар можеше да бъде подкупен да се отнася със затворника си като с господар, но никога нямаше да повярва, че това е истина. Коментарът на Грейнджър би трябвало да го унижи и да го ядоса. Но единственото чувство, което Грейнджър зърна в очите на тъмничаря, беше страх. Страх от това, което ще му направи Маскелин.
Стигна външната врата и изхвърча през нея. Хвърли поглед през рамо и видя рояци документи да се вдигат от масите на писарите. Хората на Маскелин вече бяха стигнали приземния етаж и не проявяха никакви признаци, че ще забавят ход.
Грейнджър изхвърча на озарения от светлина площад Авърли.
Пиячите на бира се бяха събрали на групички. Неколцина се обърнаха и го изгледаха, докато се отдалечаваше от Имперския затвор с амфората в ръце. Децата продължаваха да огласят пазара с радостни крясъци. Удавниците наблюдаваха всичко това с мъртви вкаменени очи, лицата им застинали в маска на агония. От Крийди нямаше и следа, катера му също го нямаше на пристана.
Копеле.
Крийди бе успял да го отдели от Хана и Янти.
Грейнджър спря на средата на площада, дишаше на пресекулки. Имаше нужда от лодка, каквато и да е, само да го откара у дома.
Някой го улови за ръката.
С разкривено от гняв лице имперският тъмничар приличаше на улично куче дори повече отпреди. Беше почервенял, присвил злобно очички.
— Къде си тръгнал? — попита той през зъби. — Никой не може да избяга от моя господар.
Грейнджър разби амфората в главата му.
Тъмничарят рухна на земята, целият олян със зехтин.
Грейнджър дори не си направи труда да го погледне. Затича покрай кея, като се оглеждаше за лодка.
Имаше няколко, но нито една от тях не беше пътническа. Повечето търговци си бяха тръгнали, както и купувачите. Край близкото стълбище се поклащаха няколко канута от китова кожа, но те бяха твърде бавни. Двама рибари кърпеха мрежите си край голяма лодка, ала тя бе твърде широка и тромава за тесните канали на Етугра. С нея щеше да се наложи да плава чак до Глот Мадера и да заобикаля квартала, преди да се върне към Халсинския канал.