Подмина още три барки, преди най-сетне да намери нещо подходящо.
Беше валсиндърска платноходка — истинска канална лодка, издължена и бърза. Капитанът ѝ придремваше на палубата, подпрял крака на борда и засенчил лице с лосотански вестник. Подскочи стреснато, когато Грейнджър скочи до него.
— Какво? Ей, защо… — Беше млад, мургав, издокаран с черна униформа, каквито продаваха на лосотанските пазари — сукно и медни копчета.
Грейнджър предположи, че е наемен капитан или контрабандист. Никой друг не би си правил труда да изглежда толкова прилежно.
— Откарай ме в Халсинския канал — рече той. — Ще ти платя. — И без да чака, почна да развързва въжето.
Лосотанецът завъртя глава.
— Чакам клиент.
— Имаш клиент — отвърна Грейнджър.
— Не си ти! Трябва да откарам един императорски чиновник в Чандел.
Грейнджър му хвърли въжето и оттласна с крак лодката от стената на кея.
— Бързам — каза сухо — и ще взема тази лодка до Халсинския канал със или без теб на руля. Решавай бързо — той посочи отдалечаващия се пристан, — защото скоро няма да можеш да скочиш.
— Не можеш да ми откраднеш лодката!
— Тогава по-добре да ти платя, нали?
Лосотанецът местеше поглед между Грейнджър и бързо отдалечаващата се суша. После поклати глава и хвана руля.
— Да го направим бързо тогава, иначе ще загубя цяла кесия златници.
— И аз искам да е колкото се може по-бързо — изсумтя Грейнджър.
Още преди да стигнат затвора Грейнджър осъзна, че е закъснял. Капакът, който закриваше прохода към неговите стаи, бе избит и хвърлен в канала. Той скочи на пристана, като остави на лосотанския капитан да завърже лодката, и изтича по стълбите към тавана.
Вътре цареше бъркотия. Леглото му бе преобърнато, дрехите — разпилени по пода. Дори кухненските принадлежности бяха разхвърляни, стъпкани и изпочупени.
„Не са имали достатъчно време.“
Какво ли бяха търсили? Имане? Спестяванията му? Нямаше значение. Един бърз поглед бе достатъчен да прецени, че са действали трескаво. Че са започнали претърсването, но са били прекъснати. Няколко дъски на пода бяха откъртени, останалите си стояха недокоснати. Купчинките дребни предмети и инструменти си бяха както и преди. Грейнджър не смееше да се надява. Изтича надолу по стълбите към килиите.
Бяха разбили вратата на тяхната килия и тя висеше на пантите. Докато я приближаваше, го завладя чувството за обреченост.
Очакваше да завари килията празна. Беше сигурен, че затворниците ги няма. По тази причина не беше подготвен за това, което откри, когато изтика настрани тежката врата.
Бяха взели Янти, разбира се.
Но не и Хана.
Тя лежеше по гръб в саламурената локва, все още облечена с красивата рокля, която ѝ бе купил, а от устата ѝ излизаше тихо хъхрене. Почти цялото ѝ тяло бе потопено. Сиви мехури покриваха ръцете и краката ѝ, върху лицето ѝ вече се бяха оформили шагренови петна. Очите ѝ бяха извърнати към тавана, покрити с два пръста морска вода. Изглежда, бе погълнала част от нея, защото дишането ѝ бе мъчително и неравно. Но въпреки всичко все още бе жива и се мъчеше да задържи устата си над повърхността, за да вкара въздух в дробовете, които почти не бяха в състояние да го усвоят.
Грейнджър я доближи, като внимаваше да не вдига вълнички, и приклекна до нея. Все още носеше ръкавиците и подпъхна едната си ръка под главата ѝ, за да ѝ повдигне брадичката. Очите ѝ се раздвижиха под водата. Тя го видя и внезапно пое въздух.
— Не говори — каза той. — И не прави резки движения. Тялото ти вече е започнало да се променя и трябва да запазим шагреновата кожа влажна. Ако те повдигна, ще боли много повече.
Хана си пое въздух, но не мърдаше.
— Крийди ли беше? — попита той.
Тя се опита да кимне, но Грейнджър държеше брадичката ѝ здраво.
— Не кимай — посъветва я той. — Можеш ли да движиш ръце? Стисни юмрук.
Тя стисна юмрук под водата, после разтвори ръка.
— Колко бяха с него?
Тя показа два пръста.
— Още двама? Стисни юмрук за да.
Тя стисна юмрук и го разтвори.
— Познаваш ли ги?
Ръката ѝ не помръдна.
— Знаеш ли къде я отведоха?
На лицето ѝ се изписа объркване, тя се опита да поклати глава, но Грейнджър я задържа.
— Разбрах те. Стой неподвижно. — Сега тя все още не беше нито едното, нито другото. Донякъде човек, донякъде Удавник. В подобно състояние дробовете ѝ нямаше да издържат още много. Едва долавяше дишането ѝ.