— Здрасти, Том — рече мъжът. — Как я караш, Том?
Грейнджър му се озъби.
— Познавам ли те?
— Съмнявам се. Но аз пък те познавам.
— Какво искаш?
— Не ми харесва тонът ти, Том — отвърна мъжът. — Защо ми говориш с такъв тон? — Пристъпи напред и изпъчи гърди, сякаш подканяше Грейнджър да посегне към ножовете. — Защото ти си един гаден укривател на Удавници, нали, Том? Не бива да ми говориш така.
Грейнджър бе виждал стотици като него в кръчми и задни улички. Не можеше да ги понася.
— Разкарай се от къщата ми — рече той.
Канджията се ухили.
— Това не е никак мило, Том. Ние само си вършим работата. — Погледна към закриващата отвора дъска. — А ти говориш като човек, който иска да натикат лицето му в саламурата. Защо искаш това от нас, Том?
Четиримата зад него бяха запречили вратата, нямаше никакъв шанс да се промуши през тях. Тъй като беше ясно, че не може да се измъкне без бой, Грейнджър предпочиташе това да стане при негови условия. Нямаше смисъл да протака.
Така че удари канджията в лицето.
Ударът на Грейнджър не беше от слабите. Канджията изсумтя от изненада, но не падна. Копелдакът имаше врат като талпа. Грейнджър нанесе втори удар, във възходящ ъперкът, право в ченето на мъжа. Ръката му се разтресе от сблъсъка. Би трябвало да му е строшил челюстта.
Но не беше.
Мъжът се нахвърли върху него във внезапен изблик на гняв и стовари яките си юмруци върху ребрата му.
Грейнджър не искаше да остави място, в което да се приближат и другите, затова прибра лакти и изтърпя атаката. Имаше чувството, че го блъскат с чукове. Вдигна единия си лакът да парира поредния удар и се опита да изтика мъжа назад.
Но канждията бе твърде силен за него. Отблъсна го и нанесе рязък удар в дясната страна на гърдите му, а с другата си ръка се опита да го сграбчи за косата. Грейнджър обхвана лицето му с ръка, забоде пръст в ъгъла на устата и дръпна рязко, сякаш за да разшири още повече злобната му усмивка. Двамата се биеха в плитката саламура, канджията се опитваше да му захапе пръста и от устата му се стичаше слюнка. Отзад другите напираха, за да помогнат на главатаря си.
Дясната ръка на Грейнджър бе притисната към гърдите на противника. Той я плъзна надолу и успя да улови дръжката на един от ножовете. Стисна я и я задърпа, но оръжието не поддаваше. Отказа се и натисна острието надолу, опита се да го извърти и да прободе канджията в търбуха.
Изведнъж нещо го халоса с трясък по главата.
Стаята се завъртя. Устата му се изпълни с вкуса на кръв.
Натисна още по-силно дръжката и чу остро пъшкане.
Още един удар по ухото.
Пред очите му блеснаха искри.
— Тоя негодник ме прободе!
Главатарят на канджиите стоеше до глезени в саламура, притиснал с ръце раната на хълбока си. Грейнджър виждаше, че ножът не е забоден дълбоко. Зад ранения стоеше друг, по-едър мъж, с метален прът в ръка. Това значи бе оръжието, с което го бяха ударили. Мъжът отстъпи встрани, давайки място на трети — брадат мъжага.
— Сигурно ще му хареса да се почипка във водата, Бартъл — рече брадатият.
— Не сега — отвърна главатарят. — Искам първо да види какво ще стане.
Грейнджър все още бе замаян от удара, а гърдите го боляха страшно. Съмняваше се, че ще успее да се промъкне без оръжие покрай тримата. Усмихна се криво — бе профукал възможността за дипломатично решение.
Главатарят на канджиите — Бартъл — отмести с крак дъската на пода. Надзърна долу и се ухили.
— Спи като агънце — рече на брадатия. — Иди за мрежата. — Обърна се към Грейнджър. — Укривателство на Удавник се наказва с двайсет годинки затвор — и то ако имаш парици да платиш таксата на Маскелин. Как си с джобните, Том?
7.
В чужд затвор
Двама канджии останаха в затвора на Грейнджър, а другите го откараха в крепостта на площад Авърли. Тук го обискираха за оръжие, после го отведоха на горния етаж, където се беше срещнал с фалшивия купувач на Крийди.
Етан Маскелин стоеше до един от прозорците, извърнал лице към следобедното слънце. Не се обърна, когато Грейнджър влезе, но каза:
— Не биваше да си тръгваш толкова бързо.
Някакво движение привлече погледа на Грейнджър. Той погледна към аквариумите с олии. Тялото на мъжа, който го бе преследвал отвън, плуваше в третия аквариум. Стотици мънички синкави медузи бяха полепнали по кожата му и пулсираха едва забележимо.
Маскелин се обърна и каза:
— Трябваше веднага да я доведеш при мен. Щях да ти платя добра цена и нямаше да се стига до тези крайности.