— Тя не беше за продан. — Грейнджър се опитваше да прецени дистанцията между двамата. Ако скочеше, вероятно щеше да успее да стигне до Маскелин преди канджиите да го повалят, но това едва ли щеше да помогне на Янти.
— Всъщност не ти си човекът, който ще го решава. — Маскелин го огледа надменно. — Ти си военен и би трябвало да разбираш от субординация. Независимо дали ти харесва, или не, мистър Грейнджър, обществото ни е построено така, че правата на по-богатите и властимащи граждани стоят над тези на останалите. Като се има предвид колко много съм дал за империята през изминалите години, това е повече от оправдано. Разполагам с много по-големи права над съдбата на това момиче, отколкото ти.
— А Янти? Тя няма ли думата?
Маскелин се усмихна.
— Разбирам разочарованието ти. Но не бива да се безпокоиш за нея. Ако дарбите ѝ са наполовина колкото твърди мистър Крийди, тя ще бъде щедро възнаградена — със сигурност ще получи по-добър живот, отколкото можеш да ѝ осигуриш ти.
Колко точно му бе разкрил Крийди? Сержантът беше глупак, ако смяташе, че Маскелин ще му даде дял от спечеленото. До една седмица тялото му щеше да се озове в някой от тези аквариуми.
— Къде е Крийди?
— Мистър Крийди работи за мен — заяви Маскелин.
— А Хана? Какво смятате да правите с нея?
Маскелин се намръщи озадачено.
— Майката на момичето, жената, която оставихте да умира в моя затвор.
Лицето на Маскелин светна.
— Не можеш да виниш мъжете ми, че са се защитавали. Те също имат семейства в края на краищата.
— Пуснете я.
Маскелин поклати глава.
— Съжалявам, мистър Грейнджър, но не мога да позволя на един Удавник да се скита из града ми. Изпълнявам дълга си към императорските закони. — Той въздъхна. — Съмнявам се, че предател като теб ще го разбере. Ще бъде откарана на площад Авърли при останалите.
Грейнджър не можеше да се сдържа повече. Скочи към Маскелин с намерението да му строши врата.
Но канджиите очакваха това и го спряха преди да е минал и три крачки. Един закривен прът го препъна през краката, Грейнджър се олюля и рухна на пода. Върху гърба му коленичиха двама мъже, извиха ръцете му назад и притиснаха лицето му в дебелия килим.
— Император Хю те издирва от доста време — каза Маскелин. — Ще те съдим, разбира се, и ще те сложим в килия с изглед към площада, за да очакваш екзекуцията си. Мисля, че трябва да използваш времето, за да помислиш за всичко, което си направил.
Верен на думата си, Маскелин нареди да затворят Грейнджър в килия с изглед към площад Авърли. Беше тясно помещение с каменен под на четвъртия етаж на затвора. Имаше метална койка, прикована за пода, но прашният матрак изглеждаше сравнително мек. Дори му бяха дали одеяло. От чешмата капеше пречистена вода с мирис на ръжда — истински лукс в Етугра. Всъщност донякъде килията можеше да се сравнява със стая в провинциален хотел. Само решетките на прозорчето и тежката метална врата подсказваха за истинското ѝ предназначение. Място, отредено да бъде обитавано от сравнително заможни затворници. Стените бяха издраскани с тебеширени чертички. Изглежда, предишният обитател бе прекарал тук доста време.
Прозорчето предлагаше изглед към централния залив на Етугра, със скупчените административни сгради и пазарището. Каменните фигури на Удавниците стояха в мълчаливи редици покрай крайбрежната улица и разкривените им тела осигуряваха оскъдна сянка за рибарите и продавачите. Обичайната пъстра смесица от лодки, яхти и товарни шлепове кръстосваше водите на залива. Пристанището бе точно под килията, на не повече от шейсетина разтега.
Грейнджър втренчи поглед в един от приближаващите се шлепове.
Двама от канджиите на Маскелин бяха натоварили Хана на борда. Тялото ѝ бе омотано в мрежа, загърнато с подгизнало със саламура одеяло. Мъжете се изкатериха на носа и започнаха да викат гневно да им направят място. Щом пристанаха, свалиха Хана на каменната платформа — тя не можеше да върви сама.
Удавниците умираха по-бързо на пряка слънчева светлина, но канджиите избраха за нея едно място в сянката на затвора. Грейнджър не знаеше дали го правят, за да може да вижда по-добре, или само за да удължат страданието ѝ. Смъртта ѝ, изглежда, щеше да е продължителна.
Двамата мъже — естествено, с предпазни ръкавици — смъкнаха одеялото от Хана и размотаха мрежата. После разрязаха роклята ѝ с ножове и тя остана гола. Сложиха окови на китките и глезените ѝ и прокараха веригите през забити в каменните плочи халки. Тя успя да се изправи и дори се олюля няколко крачки към ръба на пристана, преди да започне да пищи.