Звукът беше странен, хриплив и по-дълбок, отколкото Грейнджър би очаквал. Саламурата вече бе променила гърлото ѝ, бе удебелила тъканите и сухожилията. Тук, на суха земя, гласът ѝ беше като на мъж. Виковете ѝ пробудиха гнева му.
Той погледна тебеширените знаци. Загуба на време. Огледа и килията. Стени, таван, решетки, мивка, тоалетна, легло. Водопроводните тръби бяха приковани солидно за стената. Писъците на Хана го примамваха като морска сирена. Стени, под, решетки, тръби…
Опита се да запуши ушите си с длани, но не помогна.
„Спри!
Мисли!“
Под. Легло…
Разгледа клиновете, с които леглото бе приковано за пода. Бяха забити здраво. Не можеше да ги извади без инструменти. Разкъса матрака и зарови пръсти вътре. Нищо, само прашни косми. Опипа внимателно стените, проверяваше цепнатините между камъните, но не откри слабо място. Сградата очевидно бе строена солидно и с много пари. Опита се да избие с крак тръбата под мивката, но тя не поддаваше. Огледа металната врата за някакъв дефект. Пантите бяха от външната страна. В долния край имаше отвор с капак, за да му подават храната, но дори и да успееше да го отвори, би могъл да пъхне през него само ръката си.
Писъците на Хана не секваха.
„Мисли. Успокой се.“
Беше се задъхал. Трябваше да мисли спокойно. Провери решетките на прозореца. Дебело желязо. Тази част на сградата явно не бе презастроявана и оборудвана с предмети, извадени от дъното. Не би могъл да извие решетките без як лост. Краищата им бяха забити дълбоко в камъка. Обиколи килията още веднъж, оглеждаше всичко внимателно. Под, стени, решетки, таван. От тавана на дебела халка висеше къса верига. Вероятно преди там е бил окачен фенер, но сега го нямаше. Грейнджър можеше да стигне веригата, но не виждаше как да я извади. Всичко в това помещение бе направено с цел да е здраво. Никакъв начин да се измъкне без експлозив. Ако Суайнкикър бе имал пари, щеше да построи точно такъв затвор.
Е, не точно такъв. Старецът неведнъж му бе разказвал за изкуството да държиш затворен човек: за възможните пътища за бягство, дребните пропуски, които биха позволили на доходоносния клиент да се измъкне, промените, които би направил в своя затвор, ако разполагаше със средства. И сега Грейнджър оглеждаше килията със същата хладна пресметливост. За да надзърне в килията, тъмничарят трябваше да клекне и да погледне през тесния отвор за храна в долния край на вратата. Изглежда, богатите затворници имаха право на известно усамотение. Единственият недостатък, който Грейнджър бе успял да забележи. Как да го обърне в своя полза?
Виковете на Хана не секваха.
Грейнджър се върна при разпрания матрак, извади пълнежа от косми и накъса одеялото на ивици. От ивиците оплете въжета, едното по-дълго, другото по-късо. Края на дългото завърза на възел.
После се съблече по бельо.
Напъха крачолите на бричовете в ботушите и ги натъпка с пълнежа на матрака. Проби дупки в пешовете на ризата и използва връзките на ботушите си, за да я завърже за бричовете. После натъпка и нея. Когато пълнежът свърши, използва остатъците от самия матрак, а после и останалите парчета от одеялото, като си остави само няколко късчета. Накрая нахлузи ръкавиците върху натъпканите ръкави на ризата и се изправи да огледа творението си. Пред себе си имаше чучело, натъпкано с пълнеж и облечено с неговите дрехи. Не би издържало на внимателен оглед, но и не се налагаше. Дори не си направи труда да изработи главата.
Покатери се върху мивката, откъдето успя да стигне висящата от тавана верига. Прокара по-дългото въже през долната брънка, докато се закачи на възела. После го дръпна лекичко. Държеше достатъчно здраво. Скочи долу, повдигна чучелото и го върза така, че да увисне над пода.
От отвора за храна в долната част на вратата щяха да се виждат само поклащащите се във въздуха ботуши. Ако пазачът долепеше буза до пода, можеше да види и бричовете, както и долната част на тялото и ръцете. Това стигаше.
Сега вече трябваше да привлече вниманието на тъмничаря. Не можеше да си позволи да чака да дойде времето за раздаване на храна, когато и да беше това. Взе последните късчета от одеялото и ги затъкна в умивалника. После отвори крана.
Умивалникът се напълни бързо и скоро водата потече по пода. Бързо заля цялата килия и стигна до процепа под вратата. Междувременно Грейнджър усука двата края на по-късото въже около китките си и зачака.
След по-малко от четвърт час чу шум в коридора. Бравата на коридорната врата изщрака. Вратата се затръшна. Тъмничарят се приближаваше с ругатни, като шляпаше във водата.