Блъсна го с чело в носа, после го удари с юмрук в слепоочието.
Тъмничарят рухна.
— Мистър Грейнджър, много те бива да откриваш пропуските на моите служители.
На вратата на килията стоеше Маскелин.
— При други обстоятелства навярно щях да те наема да ги надзираваш — продължи той, бръкна в джоба си и извади нещо, което приличаше на кълбо червени конци. Грейнджър се втренчи в кълбото. По ръката на Маскелин се стичаше кръв. Откъм странния прибор се чуваше тихо бръмчене.
— Знаеш ли какво е това? — попита Маскелин.
Със сигурност беше нещо унмерско, но това бе всичко, което Грейнджър би могъл да каже. Бръмченето се усилваше и като че ли не идваше откъм прибора. Грейнджър осъзна, че всъщност вибрират костите му, сякаш тялото му е изопнато като струна. Краката му внезапно омекнаха. Челюстта му беше стисната и се оказа невероятно трудно да говори. Все пак успя да каже:
— Освободете… Хана…
— Жицата-сирена е ужасно малко оръжие — продължи Маскелин. — Не е подходящо за хора. — Очите му бяха изпъкнали от напрежение. Кръв капеше от пръстите му върху пода. — Може да убие човек, който не знае как да борави с него. — Маскелин се ухили и се видя, че зъбите му са окървавени. — Както е често, когато става въпрос за унмерско магьосничество, човек трябва да развие поносимост.
Краката на Грейнджър се подкосиха. Коленете му затрепериха, огънаха се и той се озова на пода. Таванът над него се завъртя, сякаш е пиян. Опита се да се изправи, но нервите му пищяха от болка, а крайниците му отказваха да функционират.
— Веригите ѝ — каза той.
Лицето на Маскелин изплува над него — мъртвешко, съсредоточено. Сега вече кръв се стичаше и от очите му, но той продължаваше да стиска унмерското устройство. Бръмченето на жицата-сирена сякаш се пропиваше в думите му.
— За хората е важно да я гледат как умира — рече той. — Страхът от ужасите на морето ще ги предпази от нещастни инциденти. — Наведе се над Грейнджър, стиснал зъби, трепереше. — Мистър Грейнджър, опитай се да си отдъхнеш — и заради двама ни.
Тази нощ Грейнджър не можа да мигне. Светът се въртеше и въртеше и затвора и тялото му под звездното небе. Гласът на Хана постепенно отслабваше. Тя произнасяше думи, които не можеше да разбере. Не знаеше дали защото вече не е способна на членоразделна реч, или просто болката я бе побъркала. Молеше се някой — рибар или търговец — да прояви към нея милост и да сложи край на мъките ѝ. Но никой не го направи.
Бяха взели от килията всичко освен дрехите му.
Призори тя едва си поемаше дъх и вече нямаше сили да крещи. От прозореца на килията Грейнджър видя, че канджиите се връщат. Напълниха ведра със саламура от морето и ги изляха върху тялото ѝ. Тя изстена и се задави, но след малко жалостивите ѝ вопли се възобновиха. Грейнджър стисна решетките на килията.
Малко преди обед един тъмничар му донесе дървена кана вода и също дървена купа със супа от рибешки черва. Той опита храната внимателно и когато устата му пламна, я изплю и пи от водата. Нагласи купичката на прозорчето с надеждата да привлече някой плъх.
Хана издържа чак до късния следобед. Канджиите продължаваха да поливат сивкавата ѝ плът; използваха фуния, за да наливат вода в гърлото ѝ, но накрая се отказаха. Двама се скараха — всеки стоварваше гръмогласно върху другия вината за смъртта ѝ. Изглежда, Маскелин не бе очаквал да си иде толкова скоро. След като всички опити да я съживят се провалиха, те се заеха да я Телополагат преди трупът да е изсъхнал.
Издигнаха над нея триножник от драконови кости и извадиха въжета и клинове. С едно от въжетата я повдигнаха и я изправиха. Завързаха ръцете и краката ѝ за клиновете и после ги нагласиха в замисленото положение. Повдигнаха главата ѝ и вързаха косата ѝ за гърба, та брадичката ѝ да щръкне нагоре. Мъж с предпазни ръкавици ѝ отвори очите, после бръкна с палци между устните ѝ и ги разтвори. Помощникът му пъхна нещо в устата ѝ и се разсмя, но първият мъж го извади. Грейнджър не можа да види какво е.
Когато привършиха с трупа, той стоеше обърнат към прозореца на Грейнджър с вдигнати в умолителен жест ръце.
Грейнджър седна на ръба на леглото и затвори очи. Вероятно бяха откарали Янти в щаба на Маскелин за дълбоководно проучване край остров Скит, за да я настанят на някой от корабите му. Щеше да е в безопасност, докато му намира разни находки. В безопасност, но не и свободна. Беше въпрос само на време преди Маскелин да разкрие истината за дарбата ѝ.