Отгоре иззвъня звънец.
Машината забави ход и увисна на един фатом над морското дъно.
Подводничарят погледна към един пиринчен шлем с прикрепен към него гумен маркуч. Пристъпи предпазливо покрай отвора, приклекна под шлема и пъхна глава вътре.
Сега вече Янти гледаше през още по-малко прозорче, този път на самия шлем. Хааааа… шууууу… хааааа… шуууу… Свистенето на въздуха се усили. Тя осъзна, че дихателната тръба през цялото време е била прикрепена за шлема. Пот се стичаше по шията ѝ — по неговата шия. Неговата шия. Мъжът изпъшка и завъртя шлема така, че малкото прозорче да се изравни с лицето му. Янти чу да се щракват четири скоби.
Той отново пристъпи към отвора. Сърцето му туптеше, дробовете му пулсираха мъчително. Взе лопата и спусна крака в саламурата.
Янти усети студената вода да достига до коленете на подводничаря, после до кръста му — и накрая той целият се потопи в токсичния сумрак. Обувките му потънаха в зеленикавата тиня, вдигайки облаци от фини като пчелен прашец частици. Виждаше дори по-малко отпреди. Перлени фенери сияеха от външната страна на металния съд, но бяха ужасно стари и сиянието им отдавна бе помръкнало. Мъжът откачи един и го вдигна.
На няколко стъпки пред него се виждаше неравната линия на ниска стена. Зад нея се издигаше закотвена верига, цялата покрита със саламурени кристали. Подводничарят закрачи към веригата, навел глава, за да балансира тежкия шлем, докато влачеше крака по мекото дъно. Дори тази кратка разходка сякаш отне цяла вечност, но най-сетне той стигна до целта си. Прокара ръкавица по неравната повърхност на стената, вдигайки нов облак от тиня. После огледа веригата и вдигна глава.
Намираше се само на шест фатома дълбочина, но кафеникавата водна маса над него създаваше усещането за много по-голямо разстояние. Горе на повърхността трепкаха отразени светлини. Веригата завършваше с шамандура, до която се очертаваше и силуетът на кораб.
Подводничарят откри пролука в стената и прекрачи на улицата, която Янти бе видяла, докато се спускаха. Видя дирята от рака, но от самия него нямаше и следа. Нещо тъмно помръдваше в периферното ѝ зрение.
Пулсът на подводничаря се ускори. Той се завъртя.
Една змиорка се скри в сумрака.
— Боже опази!
Гласът на мъжа стресна Янти. Тя не очакваше, че би могъл да говори тук долу. Но нали имаше въздух — вярно, в тясно, затворено пространство, но все пак въздух. Мъжът се поуспокои и закрачи отново.
— Шестнайсет златника на потапяне — замърмори той. — Не стигат дори за една весела нощ в Тугра.
Беше свикнала да чува как хората си говорят сами, но тук долу гласът на подводничаря звучеше странно — металически, с ехо. Ала въпреки това ѝ подейства успокояващо. „Нямаш представа какво може да те сполети за една нощ в Етугра“ — помисли си тя.
В очите на мъжа се стичаше пот и той премигна и промърмори:
— Пак ще е по-добре от тук.
Янти се засмя наум. Странно как хората реагираха на мислите ѝ. Реши да опита отново. „Какво търсиш тук долу?“
Този път нямаше никакви признаци, че мъжът я е чул.
Той продължи да пристъпва по улицата.
А после се случи нещо ужасно.
Янти почувства, че в обувката ѝ е проникнала саламура. Хладно усещане, което в първия миг така я шокира, че забрави, че всъщност не тя е на дъното. „Това е неговата обувка, неговият крак… неговата кожа.“ Морската вода се процеждаше зад глезена и го изгаряше. Но подводничарят не ѝ обръщаше никакво внимание. Дишането му оставаше равномерно. Само дето ускори леко крачка.
За Янти усещането бе толкова непоносимо, че тя едва не избяга от ума му. Представяше си как на глезена ѝ се появяват мехури, кожата ѝ се подува, после посивява и се втвърдява. Искаше да вдигне крак, но не можеше. Мъжът бе само превозно средство, а тя — пътник. Дори не я болеше нея. Щом той можеше да го понася, щеше да го понесе и тя.
На морското дъно се появиха нови следи. Янти различаваше отпечатъци от обувки, пресичащи улицата в различни посоки. Повечето се събираха при една масивна постройка без покрив. Подводничарят доближи бавно зейналата врата и пристъпи вътре.
Пред него имаше широка канавка, покрита с разпилени кости на дракон. Изглежда, тук се провеждаха разкопки, защото повечето дребни кости бяха почистени от тинята и подпрени на стената. Ако се съдеше по размерите на скелета, драконът е бил възрастен екземпляр, вероятно на около хиляда години. Човек би могъл да премине свободно в пролуките между ребрата му. Всяко късче от плътта му бе оглозгано. Черепът стърчеше до отсрещната стена, откъдето гледаше слепешката нагоре. Подводничарят спря и си пое бавно въздух. Водата в обувката му вече бе стигнала до коляното. Янти усещаше натиска ѝ всеки път, когато мъжът придвижваше крак.