— Друг път — промърмори той.
После закрачи през тази своеобразна костница. Спря в подножието на гръдния кош и заби лопата в тинята, след което почна да я отмята встрани. Сивкави облаци плувнаха из водата. След няколко минути нещо проблесна под лопатата. Мъжът клекна и започна да разравя тинята с ръце.
После извади нещо.
Янти въздъхна облекчено. Беше виждала достатъчно морски бутилки, за да познае тази веднага. Гърлото на бутилката не беше запушено с тапа и отвътре бавно се процеждаше мъглива течност, полупрозрачна и трептяща като въздух над горещ отдушник. Подобни бутилки често биваха откривани сред останки от дракони. Чудовищата притежаваха странен и необясним афинитет към тях.
Подводничарят пъхна бутилката в прикачената на пояса му мрежа, наведе се и пак разрови тинята. Оригинална запушалка струваше почти колкото самата бутилка. Нещо златисто лъсна под ръкавиците му и той разгони тинестите облаци с ръце.
Отначало Янти си помисли, че е позлатен щит. Но след като мъжът разчисти утайката, видя метална повърхност, покрита с магьоснически символи. Това несъмнено бе унмерски предмет. Виждаше се гербът на Дракона-майка Урсула, съзвездието Кореолис, Юмрукът на Армитидж Законника, както и пшеничен сноп и сърп, все неща, които говореха за някоя много заможна благородническа фамилия. В тези изображения бяха вплетени думи, изписани на руническия език на Първите алхимици — заклинание или защита от човешка ръка.
Подводничарят спря — дишаше тежко, — после заразчиства с трескави движения тинята. Металната повърхност бързо се разширяваше. Мъжът зарови ръкавици в меката тиня, търсейки края ѝ. Но колкото и да копаеше, се виждаше само равна повърхност. Каквото и да представляваше тази находка, беше много по-голяма от щит.
Най-сетне мъжът спря. Водата бе започнала да прониква над коляното и дразнеше неприятно бедрото му. На всичко отгоре другата обувка също бе започнала да пропуска. И двата му крака бяха натежали като горещо олово.
Янти не можеше да издържа повече.
И се освободи от ума му.
Светът се забули в мрак. Янти се рееше в тъмно пространство. В далечината се виждаха сияещи с електрическа светлина сфери — възприятията на намиращите се в околността Удавници. Други морски обитатели се проявяваха като жълтеникави или розови светещи петна, скитащи се из мрака подобно на светулки. На десетина крачки от досегашния ѝ гостоприемник една тъмнокафява сфера разкриваше местонахождението на рака. Подобни същества възприемаха околния свят през доста примитивните си очи. Колко много живот имаше в морето! Разнообразието и изобилието му не спираха да я удивяват.
В сравнение с него човешкият свят ѝ се струваше сив и еднообразен. Възприятията на хората изпълваха мрака с милиони синкави звезди, които се променяха в червени по здрач и на зазоряване. Тя се носеше през пустото пространство право към кораба, който я очакваше в облак от чезнещи образи.
— Намерил е нещо — каза Янти.
Усещаше хладната повърхност на стоманените перила под дланите си, палубата на драгата потрепваше под краката ѝ, докато тя се бе наклонила през борда, преструвайки се, че гледа в дълбините. Връщането на съзнанието в тялото ѝ бе като да напусне света и да се озове в тъмна и тиха килия. Ушите ѝ не долавяха звук, очите ѝ гледаха незрящо в непроницаемия мрак. Това я плашеше и тя побърза да се настрои към нечий друг ум, сменяйки съзнанията на моряците, за да придобие представа за околната картина.
Етан Маскелин стоеше до крана, откъдето наблюдаваше цялостната операция. Беше с дрехи от китова кожа, също толкова захабени и напукани, колкото на всички останали от екипажа. Бялата му коса бе пожълтяла от дългото излагане на саламурени пари. Истински моряк до мозъка на костите.
— Виждаш ли го? — попита той.
— Почти се върна при машината.
— Батисферата — поправи я Маскелин. — Това е батисфера. Намери ли ичусаи?
„Ичусаи“ бе думата, с която наричаха морските бутилки: вероятно това бе древно унмерско название, но Янти не знаеше със сигурност. Тя извъртя по навик глава, обръщайки лицето си към него. Отдавна бе свикнала да имитира поведение, сякаш не е незряща.
— Носи морска бутилка, но е открил и нещо друго. Нещо много голямо, заровено в тинята.
— Голямо колкото оръдие — колкото корпус на кораб?