— Не зная. Изработено е от злато.
Маскелин се подсмихна, едновременно доволно и невярващо.
— Да не ме лъжеш?
Миг по-късно някъде зазвъня камбана и моряците се втурнаха да вдигнат батисферата.
— Странна работа — промърмори Маскелин.
Извадиха батисферата от дълбините, завъртяха стрелата на крана и я спуснаха на площадката на палубата. От металната сфера се стичаха потоци саламура и бълбукаха в отточните тръби. Подводничарят се измъкна навън, разкопча мрежата на колана си и извади морската бутилка. От гърлото ѝ продължаваше да излиза саламура и да се стича по ръкавиците му. Един от моряците му подаде медна запушалка и той я напъха в гърлото, преди да подаде находката си на друг. Втори моряк изтри внимателно бутилката и я поднесе на Маскелин, който я взе и я погледна с присвити очи. После каза:
— Идеално.
Подводничарят клекна и разкопча металните катарами на обувките си, после вдигна крак да изцеди събралата се вътре саламурена вода. Друг член от екипажа се приближи и го обля с ведро прясна вода. Едва след това мъжът разкопча шлема.
— Прилича на колесница — заговори той. Лицето му бе разкривено от болка. Останалите моряци се отдръпнаха, само мъжът с ведрото повтори процедурата. — Ще ни трябва кран за по-едрите кости. И да почистим няколко тона тиня, преди да измъкнем другата находка.
Янти прескачаше през умовете на моряците, за да открие някой, който гледа към Маскелин. За един продължителен миг той разглеждаше бутилката, потънал в мисли. После каза:
— Янти, намери ми още такива и ще ти позволя да видиш майка си.
Маскелин Екзекутора. Сърцето на Янти се сви и тя едва се сдържа да не му изкрещи: „Тя е мъртва! Видях какво направиха хората ти с нея след като ме отведоха! Всичко знам.“ Но не биваше да му позволи да разбере колко много ѝ е известно. Гледаше го през очите на подчинените му и съжаляваше, че няма сили да вдигне нечии ръце и да прекърши тънкия му врат.
Междувременно подводничарят се бе съблякъл гол. Отново вдигна ръце и се завъртя бавно, оставяйки на мъжа с ведрото да изплакне и последните остатъци от саламура. Но водите на Море Лукс вече бяха изгорили единия му крак чак до бедрото и другия до прасеца. Кожата му се бе зачервила и подула, вените под нея бяха като тъмни линии. Маскелин извади буркан с мехлем и го подаде на подводничаря, който започна да маже раните. За учудване на Янти мехлемът видимо успокои възпаленото.
— Запази и за други — подхвърли Маскелин.
Подводничарят му върна бурканчето.
— Благодаря ви, господарю.
Маскелин се подсмихна, забелязал учуденото изражение на Янти.
— Това е много рядък и скъп балсам — обясни той. — Унмерски, разбира се. Жалко, че нямам повече. — Плесна с ръце и се обърна към стоящия до него мъж с офицерски нашивки. — Мелор, искам да вдигнете този предмет час по-скоро. Разположете постове да следят за дракони и подгответе всички водолази. Удвоена заплата и извънредни за всеки, който е на палубата. Работете и през нощта, ако трябва, стига да не излагате хората на опасност. Ще ги прибирате при първия сигнал за опасност.
— Слушам, сър — отвърна офицерът.
— Ти — Маскелин посочи Янти, — ела с мен.
Тя се спусна през металния люк и надолу по стълбите за каюткомпанията. На масата в центъра на помещението бе разпъната карта на този район от Море Лукс. По стените бяха окачени перлени фенери, които изглеждаха като сияещи отровни медузи, пулсиращи в червени и сини отблясъци. Имаше достатъчно столове и кресла, за да се настанят двайсетина души, и продълговат бар от шлифована драконова кост покрай стената, на който бяха подредени стотина кристални чаши. Купите на масичките бяха пълни с подсладено месо и островни плодове, а на многобройни пиедестали бяха подредени изумителни унмерски находки: машини, маски, кристални скиптри и кълба от заклинателни жици, всичките под яки стъклени похлупаци. В шкафове със стъклени вратички имаше още безценни съкровища: лабиринти от златист метал, миниатюрни кукли с рубинени очи, безброй бокали с различни размери и форми. Един огромен шкаф бе посветен на оръжията: мускети и кремъклийки с приклади от драконова кост, стоманени карабини, пистолети, изработени от сребро и стъкло, рунически ножове, течни ножове, плъшешки ножове и ятагани. На видно място бе поставена тежка широкоцевна аркебуза, излята от някакъв странен метал и гъсто покрита с унмерски руни и гъбовидни израстъци покрай затвора. Цевта ѝ стърчеше от зейнал човешки череп.
Маскелин извърна поглед от шкафа и си наля напитка с цвят на пчелен мед. После наля втора чаша с вино и я подаде на Янти.