Маскелин се загърна по-плътно в наметалото и си нагласи очилата.
Моряците последваха примера му.
Морето вляво от кораба изригна и драконът излетя, като огромна кафява буря от криле и люспи. Очите му горяха с жълтеникавата светлина на разтопен камък, изпълнени с гняв и нещо друго… „Лудост“, осъзна Маскелин. Чудовището беше безумно. Извиси се над палубата, а от туловището му се стичаха потоци морска вода. Вдигнатият вихър едва не събори Маскелин по гръб. Той се прицели отново…
— Огън с всички оръдия! — извика Мелор.
Оръдията избумтяха едновременно.
Маскелин разчиташе, че това ще накара чудовището да свърне обратно, но дори от близко разстояние два от снарядите пропуснаха целта и паднаха в морето. Третият разкъса лявото крило на дракона.
Чудовището изрева и се спусна право към средното оръдие. Ноктите му изчегъртаха върху стомана. Маскелин усети, че корабът се накланя под тежестта на дракона, чу плясъка на вълните в борда. Скърцане на метал. Огромната кафеникава шия се завъртя рязко и помете батисферата зад борда, жълтеникавите зъби затракаха след бягащите моряци. Чудовището захапа един крещящ мъж, повдигна глава, разлюля я и го запокити в небето. Останалите моряци крещяха като обезумели и се пързаляха по мократа палуба. Оръдейните екипажи на носа и кърмата се опитаха да извъртят дулата навътре, но беше невъзможно да ги насочат към толкова близка цел.
Маскелин изруга и свали аркебузата. Да стреля под такъв ъгъл би означавало да повреди кораба. Прокара ръка по стъклената сфера. Беше започнала да се затопля с тревожна бързина. Обърна се и се покатери на средната палуба.
Драконът бе приклекнал в централната част на кораба, зъбеше се и размахваше смъртоносната си опашка. А после извърна златистите си очи към Маскелин и заговори на унмерски:
— Върни каквото си взел или ще разруша кораба и ще те пратя на дъното. — И изви глава назад като змия, готов да удари Маскелин.
Етан вдигна аркебузата и се прицели отдолу в главата на дракона.
— При всички случаи ще го направиш — отвърна на езика на дракона. И натисна спусъка.
Чу се тихо изщракване и изведнъж аркебузата започна бързо да се загрява под въздействие на огнената топка, пробудила се в стъкленицата. Ръцете на Маскелин се разтресоха от мощни вибрации, придружени от тихи стенания, идващи от механизма на пушката. През стърчащата от черепа цев излетя облак вакуумни мушички.
Малките черни насекоми бликаха от дулото, насочвани от вградените в него рунически заклинания, и се разпръскваха в постоянно разширяваща се спирала. Като пукаха оглушително, докато превръщаха въздуха около тях във вакуум, унмерските творения премахваха всяко късче материя, с което влизаха в допир, независимо дали е камък, стомана или драконова плът. След миг облакът мушички обгърна гигантското кафеникаво чудовище…
… и мина право през него. Като десет хиляди миниатюрни остриета мушиците разкъсаха тялото на дракона на парченца, проправяйки тунели през люспите, костите и плътта му. Късчета месо заваляха над водата като дъжд. Само долната част от тялото на дракона и опашката му останаха незасегнати.
Драконът рухна на палубата.
А вакуумните мушички продължиха нататък — пукаща струя, движеща се в спирала към далечните облаци и небесата отвъд тях.
Маскелин избърса кръвта от очилата си, свали аркебузата и нареди:
— Почистете палубата.
9.
Хаурстаф
— Ето тук — обясняваше инквизитор Мара — извършваме левкотомия, а тук… — той повдигна част от мозъка на пациента със стъклена пръчица — е кухината, за която ти говорих. — Пациентът неволно потрепери, изпъна ръце покрай тялото си и нададе странен вой.
— Е, това изяснява въпроса — каза сестра Браяна Маркс. — Унмерите наистина са имали дупка в главата. — Огледа с присвити очи оголената мозъчна тъкан и се намръщи. — Прилича на пилешки вътрешности.
Инквизитор Мара извади пръчицата и я пусна в стъкленицата, после избърса ръце в престилката си — лекьосаната му престилка бе единственото нещо в помещението, което не сияеше от чистота.
Слънцето проникваше през високите прозорци и осветяваше застлания с бели плочки под и стоманените маси.
— Съвсем различно създание спрямо модерния човек, да — продължи да обяснява той. — Кухината вероятно действа като резонираща камера, усилваща телепатичната мисъл. Навярно закърнял орган от по-ранен стадий в развитието на тези същества. Започнал е да атрофира веднага след като се е оформил лобуларният мост.