— Унмерите са обменили телепатичните си способности за силата да транспортират материя?
Мара поклати глава.
— Не бих казал, че са ги обменили. Израз, който може да ни отведе в погрешна посока. Освен това няма нищо, което да подсказва, че някога са владеели телепатия. Емпати — може би. Кухината е рудиментарна структура, като белия дроб при рибата червей или гръбначните ганглии при номиото. Ние смятаме, че първобитните хора са притежавали подобен тип мозък, но по-късно са еволюирали в друга посока.
Пациентът започна да удря с длан по масата.
— Трябва ли да го прави? — попита Браяна.
Мара взе скалпел и прокара малък разрез през мозъка. Пациентът се усмири.
— Благодаря — каза Браяна. — Имаш доста богат опит с тези неща.
Усмивката на инквизитора промени всяка бръчка на лицето му.
— Практика — скромно отвърна той.
— Разбираш ли какво означава това откритие?
— Ами… обяснява защо са уязвими… — почна Мара.
— Не, не, означава, че изгубих десет хиляди златника — прекъсна го Браяна. — Хю ще парадира с това пред цялата империя. Ще го използва, за да ни унижи. — Тя въздъхна театрално. — Как е възможно да сме свързани родствено с тези примати? Направо тръпки ме побиват.
Пациентът внезапно заговори с висок и ясен глас:
— Кюреси, няма да издържа. Искам да ме смениш. — Протегна ръка към съседната маса, където Мара бе положил отрязаната теменна част на черепа му, обрасъл отгоре с дълга бяла коса.
— Видя ли това? — намръщи се Браяна. — Половината от главата му я няма и той все още е активен.
— Да го събера ли наново?
— Мисля, че имам по-добра идея — отсече Браяна. — Момичетата на сестра Ула могат да го използват като игленик. Прикачи му черепа със скоби и го свали в лабиринта.
Мъжът на масата заговори отново:
— Върнете ми я. Ние ще се бием с хаурстафите.
— Ще си седиш кротко в ъгъла, докато от устата ти се точи слюнка — рече му Браяна. — Какво ще кажеш — обърна се тя към инквизитора, — дали да не го подстрижем, докато главата му е разполовена? Сигурно и той може да си отреже косата… — Тя млъкна, усетила присъствието на трети човек в помещението, и когато се обърна, видя, че на прага е застинало хубаво малко момиченце и ги гледа ужасено.
„Какво искаш?“
Момичето се облещи.
— А? Аз… съжалявам, аз…
„Не сме сами — заговори мислено Браяна, като се стараеше да забива думите като пирони в ума на младата магьосница. — Инквизитор Мара е личен лекар на императора. При тези обстоятелства коя според теб е най-подходящата форма на общуване — с мисли?“
— Или като врещиш думите си като сврака?
— С мисли? — предположи момичето.
— Не си много умна, нали?
Мара не им обръщаше внимание. Взе телбода и продължи мълчаливо работата си с главата на унмерския пациент. Момичето на вратата изглеждаше така, сякаш всеки миг ще повърне, нужно ѝ беше известно време, преди да се овладее и да отговори мислено.
„Пристигна писмо за вас. — И подаде сгънато листче. — Донесе го един етугрански рибар. Чака пред двореца. Мисля, че се надява на някакво възнаграждение.“
Браяна изстреля ума си навън, но не откри никакъв рибар. Навярно интелектът му бе като на канален плъх и затова оставаше невидим за нея. Взе писмото и го разгъна.
До сестра Браяна Маркс:
Името ми няма значение. Аз съм тъмничар в Етугра, който наскоро и легално получи затворнически права над един могъщ медиум. Като си давам сметка за ценността, която може да представлява той за Гилдията, съм готов да ви го предам срещу възнаграждението от двеста хиляди златника. Ако сте съгласни, моля изпратете представител на Гилдията (но да бъде от жълт ранг) за среща на площад Авърли на трийсети дъждовен Хю. Аз ще се свържа с него.
— О, това е изнудване — каза тя на глас. — Двеста хиляди златника! — Погледна момичето. — Колко платихме за теб?
— Нищо, сестро.
— Нищо — потвърди Браяна. — Виждаш ли колко ни бива да определяме точната цена на всеки талант?
— Моите родители смятаха за голяма чест…
— О, я млъквай — скастри я Браяна. — Твоите родители имат късмет, че не ги екзекутирахме, задето ни те пробутаха. Но този етугрански тъмничар — тя размаха писмото пред лицето на Мара — има наглостта да ни иска цяло състояние без въобще да знаем за какво.
— Такъв е светът, в който живеем — въздъхна уморено Мара.
— Ние ще воюваме с хаурстафите — добави унмерският пациент.