— Инквизиторе, моля те, сложи му нещо — изръмжа Браяна. Имаха ли агенти в Етугра? Тя излъчи въпроса до всички медиуми в двореца и отговорът дойде незабавно: „Не“.
Значи трябваше да изпрати някого.
Но кого?
Докато разглеждаше писмото, забеляза нещо друго. Някой бе надраскал нещо отдолу, няколко думи, едва различими и бледи. Отначало бе взела надписа за смачкване, но когато го огледа по-внимателно, установи, че са думи. Изглеждаха така, сякаш са писани със саламура. Имаше дата и име. Името ѝ беше познато.
Браяна се усмихна. Хю също помнеше това име и би платил солидна сума на Гилдията, за да узнае къде е този човек. „Приготви ми каретата — нареди тя мислено на момичето. — Тръгвам от двореца незабавно.“
— Да, сестро.
— Почакай — добави Браяна на глас. — Всъщност ще я приготвя сама. — Изгледа момичето продължително и надменно и се обърна към Мара. — Инквизиторе, хрумна ми нещо. Необходимо ли е да занимаваме императора с резултатите от това анатомично изследване? Така само ще подхраним предразсъдъците му. Няма ли да е по-щастлив дълбоко в себе си, ако вярва, че хаурстафите — и по подразбиране всички хора — по никакъв начин не са свързани с унмерите?
Инквизиторът размаха неопределено ръка.
— Първо, той въобще не е убеден, че хаурстафите са хора. Струва ми се, любимият му термин е „саламурени мутанти“, макар че са го чували да използва и фразата „нечовешки паразити“. Разбира се, когато е много ядосан, той…
— Да, да — прекъсна го Браяна. — Но погледни онова красиво създание при вратата. Тя прилича ли ти на мутант?
— Разбира се, че не — отвърна Мара.
— Значи си съгласен. Всички засегнати партии можем да извлечем полза от незнанието на Хю. Мисли за това като за пропагандиране на мира и хармонията между общностите.
Мара изхъмка недоверчиво.
— Рискувам позицията си в двора.
— Ще те компенсираме за това. — Браяна кимна към момичето при вратата. — Ако например ти предложа възможността да разшириш анатомичните си изследвания?
Момичето местеше поглед между двамата.
— Сестро?
Мара го огледа от главата до петите и потърка замислено брадичка.
— Разбира се, на друго, по-удобно място — добави Браяна. — Можеш да ни погостуваш няколко нощи. Настоявам.
— Хю заминава да прекара лятото в Лоримар — каза Мара. — Бих могъл да отложа връщането си с две-три седмици.
— Ако искаш вземи месец.
Момичето се изчерви и заяви:
— Няма да позволя!
— Ще позволиш, и още как — възрази Браяна.
Момичето избухна в сълзи и избяга от стаята, като затръшна вратата.
Настъпи кратка тишина. Браяна я наруши:
— Каква неблагодарница. Вземаме ги от полята и бордеите, обучаваме ги и им осигуряваме живот в разкош и безметежност и ето как ни се отплащат. Родителите са виновни.
— Такъв е светът — промърмори Мара. — Какво ще кажеш за пет хиляди?
Браяна го хвана за ръка и го отведе настрани.
— Да не говорим за пари — каза мило. — Толкова е вулгарно.
Стоманеният катер пърпореше между корабите в залива. Маскелин проследи движението му от високия прозорец на замъка си. Изгуби го, докато преминаваше зад „Лампата“, по-старата от неговите две валсиндърски драги, и после го засече отново да извива покрай носа на кораба. Корпусът му бе очукан и ръждясал. Оттук не можеше да различи името, изписано с избелели букви, но чуваше неравномерното тракане на двигателя. Предположи, че е от Етугра. Приличаше на лодка на някой от тъмничарите.
— Хю ли е? — попита жена му.
— Не.
— Но се насочва към нашия кей.
Маскелин се усмихна.
— Императорът по-скоро би се подложил на мъчения, отколкото да позволи да го видят в такова старо корито. Предполагам, че е нашият мистър Крийди и че идва, за да обсъжда условията на бъдещото ни партньорство.
Тя се доближи отзад и прошепна в ухото му:
— Или може би е тайният ти любовник.
Маскелин повдигна вежди.
— Мистър Крийди не е тайният ми любовник.
— Не ми е симпатичен.
— Доста необективно и лишено от резон мнение.
— Ще го убиеш ли?
Маскелин се обърна към нея.
— И защо да го убивам?
— За да не му даваш пари.
— Женен съм за социопат.
Тя се обърна и плъзна ръка по рамото му, преди да си тръгне.
— Не е ли естествено хора с твоята репутация да убиват по прищявка? Как те наричат сега? Маскелин Касапина?
— Екзекутора — отвърна мъжът ѝ. — Не мисля, че смъртта на мистър Крийди ще допринесе за промяна на авторитета ми сред градските тъмничари. В края на краищата той не се е провинил в нищо.