— Продаде в робство дъщерята на своя приятел.
— Че какво провинение е това?
Катерът спря при каменния пристан в западния край на Пристанищния бряг. По стълбичката се покатери едър мъж с наметало от китова кожа. Сините лещи на изкуственото му око святкаха с отразена слънчева светлина. Беше метнал на рамо голяма кожена торба. Завърза катера, изправи се и погледна към съседния пристан, където носачите на Маскелин вадеха унмерската колесница от трюма на „Хазяйка“. После се обърна и насочи поглед право към прозореца, зад който стоеше Маскелин.
— Той е — каза Лусил. — Няма начин да сбъркаш това око.
— Боя се, че си права.
— Питам се какво ли носи в торбата.
— Сигурно бомба.
Мистър Крийди закрачи по пристана, но спря и погледна надясно. Изглежда, бе забелязал странното явление на брега. Неколцина от хората на Маскелин кръстосваха сребристото крайбрежие, спираха тук-там, вдигаха някой от изхвърлените в плитчините десетки хиляди ключове и ги изпробваха в кутиите, които носеха.
Маскелин се усмихна.
— Сега ще има да се чуди.
— Отивам да проверя как е Джонтни — каза Лусил. — Дано пак да не е измислил нещо. Напоследък просто не е на себе си.
— Говори ли с доктора?
Тя поклати глава.
— Въпреки това го повикай — нареди Маскелин.
Жена му го изгледа натъжено.
— Какво ще направиш с бомбата?
Маскелин я целуна по бузата.
— Изведи сина ни разходка.
Маскелин реши да приеме мистър Крийди в лабораторията си. Позвъни на слугата, Гарстон, и му нареди да приготви обяд за един човек и да отвори широко балконската врата на лабораторията, за да я проветри от неприятната миризма. Освен това го инструктира да отведе етугранския тъмничар в преддверието и да го помоли любезно да почака.
Докато Маскелин се наобядва и се преоблече в лабораторния комбинезон, посетителят му бе чакал вече почти час.
Лабораторията бе оборудвана с четири големи стъклени резервоара, всеки напълнен със саламура от различно море и свързан с тавана чрез широка стъклена тръба. Дневната светлина от високите прозорци се процеждаше пестеливо през резервоарите и променяше водата вътре в оттенъци на червено, кафяво, жълто и зелено. Двамата Удавници в резервоара на Море Регис играеха на карти, но извърнаха глави, когато Маскелин въведе мистър Крийди. В сумрачно червеникавата вода лицата им изглеждаха неясни и чудовищни. Девойката, която доскоро обитаваше резервоара на Море Лукс, бе извадена за дисекция — но нейната близначка надзърташе зад стъклото на разположения отсреща водоем на Море Сепсис. Беше се аклиматизирала добре към промените в морската вода. Струпеите на лицето ѝ почти бяха изчезнали, макар че косата и очите ѝ си бяха променили цвета. Изглежда, водата в Море Сепсис не бе толкова отровна за Удавниците, колкото твърдяха моряците. Когато видя Маскелин, тя внезапно се развълнува, започна да пише нещо на плочката си, после я обърна да му покаже написаното.
ОЙИЙХ ЛАЛ
Маскелин нямаше представа какво означава това и се съмняваше, че момичето има. Беше потопена в този резервоар почти от два месеца, напълно достатъчно мозъкът ѝ да се маринова.
На стола в последния резервоар едва се крепяха останките на възрастен човечец. Зеленикавата вода му придаваше цвета на разлагащ се труп и наистина, саламурата от Злачно море вече бе разяла значителна част от мускулите и плътта, оставяйки оголени кости при ключиците, таза и бедрата. С времето той щеше да изчезне напълно, но не и преди скелетът му да продължи да крачи зад стъклената стена.
Такива бяха странните особености на Злачно море. Водата поглъщаше плътта и същевременно подхранваше тялото, поддържайки го с живителна енергия много след като смъртта е настъпила. Инструментите на Маскелин не засичаха някакви течения в тази вода, но несъмнено би трябвало да има неуловима промяна в налягането. Как иначе човешките кости биха продължавали да помръдват без мускули и сухожилия? И този факт, като много други унмерски феномени, си оставаше загадка. Защото нито трупът, нито картоиграчите се бяха опитвали да използват своите плочки за писане вече повече от година.
Мистър Крийди огледа всичко това с изцъклени очи, или по-точно с едно око и една леща. Очевидно не се чувстваше уютно в близост до толкова много Удавници, което бе и причината Маскелин да предпочете срещата им да се проведе тук.
— Надявам се, че не възнамерявате да ме предадете, мистър Крийди — каза той.
— Сър?