Крийди го гледаше безизразно.
Маскелин посочи вечния механизъм на масичката.
— Погледнете тази машина. Докато тръбата се върти, топчето се търкаля от единия край до другия. — Той изчака процесът да се повтори. — Разбира се, ще кажете, че падането му се предизвиква от гравитацията. Но унмерските устройства не страдат от подобни ограничения. Те не са оковани от законите на физиката. Самото им съществуване подсказва, че вселената е безкрайна, че всичко е възможно и се случва някъде… или някога. Ако тази малка машина върху масичката съществува достатъчно дълго, един ден мраморното топче ще откаже да падне. И въпреки това инстинктът ми твърди упорито, че това няма да се случи. Нещо липсва в този уред, нещо важно, което са открили унмерите.
— Магия — подхвърли Крийди.
— Ние го наричаме магия — призна Маскелин. — Но това е само дума. Със същия успех можете да го наречете Божие дело. Предпочитам да мисля за това като за същината на безкрайността — сила, която унмерите са приложили, когато са изработвали своите безценни изобретения. Те са можели да отключат вратите на безкрая и да посегнат вътре. За мен съкровищата им нямат конкретна практическа полза. Повече ме интересува какво представляват, каква е тайната на изработката им, защото там се крие ключът към тяхната загадка. Не разбирате ли? Разрешим ли тази загадка, ще спасим света.
Едрият мъж не бързаше да заговори.
— Какво предлагате? — попита накрая.
Маскелин се усмихна.
— Готов съм да ви устроя, мистър Крийди. Ще ви дам кораб, който ще е само ваш, екипаж и щедра заплата. Освен това ще имате право на капитански дял от всички находки, които извадите — което е една петнайсета, — при условие, че ми предавате всяко ковчеже неотключено. Нуждая се от хора като вас: хора с дух и амбиция, с подготовка, умели в разкриването на измяната и в справянето с нея и, разбира се, надарени с известна морална гъвкавост. Живеем край опасни морета и в непостоянни времена. Само безскрупулните ще оцелеят, мистър Крийди.
— Една петнайсета?
— От всяка находка, която няма интелектуална стойност за мен.
— И собствен кораб?
— Значи сте съгласен?
Тъмничарят се ухили.
— Къде да подпиша?
Маскелин порови в чекмеджето на бюрото, извади някакви документи и кимна към писалката в мастилницата пред Крийди.
— Винаги съм знаел, че сте справедлив човек — каза Крийди. И дръпна писалката от мастилницата.
Чу се щракване.
И скритият капак под стола на Крийди се отвори.
Тъмничарят и столът изчезнаха през шахтата в пода. Отдолу се чу силен плясък, последван от кратък вик. После забоботиха помпи. Подът на лабораторията на Маскелин започна да вибрира. От огромните тръби долу се чу гъргорещ, тътнещ звук, който премина зад стената, издигна се и миг по-късно мятащото се тяло на Крийди падна в резервоара на Море Лукс, придружено от рояк едри мехурчета.
Докато потъваше, той се бореше, стиснал гърлото си с ръка.
Маскелин погледна към бясно въртящия се зад стъклената стена мъж, после премести поглед към празната мастилница и въздъхна:
— Винаги вземат писалката.
Гилдийската фрегата „Ирилиански вестоносец“ се носеше плавно в протока Глот Мадера и високите ѝ мачти стърчаха над покривите на околните сгради. Браяна Маркс стоеше на мостика, бледа и фина като статуетка от драконова кост. Полите на дългото ѝ палто шляпаха на вятъра, докато тя разглеждаше това забравено от бога място на име Етугра. Червеното слънце пламтеше ниско на запад, замъглено от пушеците и нечистия въздух. Къщите наподобяваха тъмен жълтеникав лабиринт, с щръкнали върху покривите кранове и скрипци и с купчини изваден от дъното строителен материал. Тук строителните работи никога не спираха. Чуваше ясно ударите на зидарските чукове, идващи от различни посоки на града като някакво неритмично сърцебиене.