— Със сигурност не, ваша милост, но…
— В такъв случай очевидно заповедта не касае мен.
Администраторът потрепери.
— Инструкциите му бяха пределно ясни. Ако не ги спазя, животът ми няма да струва пукната пара.
— Това не ме интересува. Ще се срещна с полковника след обяда.
Грек стисна устни.
— Бих ви помолил да почакате, уважаема госпожо. Само два или три дни, докато пристигне самият император. — Той посегна към широкия ръкав на наметалото си, но се сепна и отново се поклони. — Моля, междувременно, да приемете гостоприемството ми. Майката на моята съпруга е от Ел и лично ще ви приготви обяда.
— Божичко, колко неприятно.
Той стоеше и я гледаше с молба в очите. Браяна въздъхна. Можеше да уреди въпроса с Хю още сега, ако императорът имаше на борда си телепат. Тя изгледа Грек и каза:
— Дано гостоприемството ви си струва.
— Всичко, което имам, е ваше.
— Молете се да се окаже достатъчно.
— Той ме гледа странно — каза Маскелин. — Сякаш има някой друг вътре.
В момента, в който го каза, Джонтни сведе поглед и насочи вниманието си към играчките. Това само обезпокои Маскелин още повече. Синът му изглеждаше като нормално двегодишно момче, но сякаш възприятията му за околния свят бяха много по-зрели. Маскелин имаше тревожното усещане, че момчето е разбрало добре какво казва и че се опитва по някакъв начин да се прикрие.
Джонтни почна да удря малкия дракон в пода.
Доктор Шау се намръщи.
— Тези рани си ги причини сам — поясни Маскелин. — Заварихме го да пъха ръце през решетките на кошарката и да пищи от болка.
— Ясно.
— Не ми ли вярвате?
— Напротив.
Докторът отвори чантата си, като избягваше погледа на Маскелин. Изглежда, търсеше нещо, но после промени намерението си. Наведе се и постави длан на челото на момченцето.
— Няма температура.
Джонтни го ухапа по ръката.
Шау изруга, дръпна се и събори чантата. По пода се разпиляха ампули, бинтове и инструменти.
— И не му липсва жизненост — добави, докато събираше падналите неща.
Детската стая бе живо доказателство за последното. Подът бе покрит с купища играчки в различни цветове — парцалени медузи, издялани от дърво корабчета, войничета и ярко лакирани къщички и фургони, кречетала и гумени топки, пирамиди, обръчи, свирки, гуши-муши, бау-мяу и стотици други предмети, известни единствено с кретенските имена, дадени им от лосотанските продавачи. Маскелин се дразнеше от подобни детинщини, но въпреки това купуваше играчките — цели планини. Не можеше да откаже нищо на своя син.
И, разбира се, дракони. От всичко Джонтни най-много обичаше тях.
— Имам една тинктура, с която можем да опитаме — предложи доктор Шау, макар че не изглеждаше никак уверен. Очевидно не намираше нищо нередно в поведението на детето. — За да поуспокоим гневните му изблици — добави той.
— Какво има в тази тинктура? — попита Маскелин.
Докторът махна с ръка.
— О, обичайните неща. Водорасли, екстракт от лишеи, такива работи.
Маскелин въздъхна.
— Добре.
Доктор Шау извади от чантата лъжица и шишенце. Напълни лъжицата с тъмнозелена течност и с учудваща ловкост я изля в устата на малчугана. Джонтни го погледна изненадано. После се закашля, очите му се напълниха със сълзи и той вдигна мъничкото си юмруче. Държеше нещо лъскаво.
В един ужасен миг Маскелин осъзна, че това е скалпел.
Джонтни заби острието в бедрото на доктора.
Шау изкрещя и зашлеви детето с опакото на десницата си. Джонтни се разплака. От раната в крака на доктора рукна кръв и изцапа килима и играчките. Лицето на Шау бе пребледняло от шок. Той притисна с ръка раната и извика:
— Той ме поряза, поряза ме!
Маскелин се наведе, прегърна сина си и го изнесе навън, като остави доктора да ровичка в чантата си за бинт и алкохол.
Намери Лусил в утринната беседка. Тя вдигна глава и се усмихна, но като видя Джонтни, усмивката ѝ помръкна.
— Вземи го — каза Маскелин и Лусил се изправи.
— Какво стана?
— Джонтни е добре — отвърна Маскелин. — Само е изплашен. Трябва да се погрижа за доктора. — И стовари сина си в ръцете на Лусил.
— Целият е в кръв.
— Не е негова!
— Етан!
Но той вече се отдалечаваше забързано.
— Ей сега се връщам — извика през рамо и затръшна вратата.
По обратния път към детската стая се отби в оръжейната.
Стените бяха скрити зад шкафове и рафтове с унмерски оръжия. Имаше саби от синьо и жълто отровно стъкло и от горящо стъкло — със зловещи кехлибарени остриета; зрящи ножове от вида, използван от слепите телохранители на император Хю; карабини и пистолети за изстрелване на омагьосани или прокълнати куршуми; устройства, които пиеха кръв, нашепваха или крещяха заклинания и унмерски военни песни; инкрустирана със скъпоценни камъни драконова сбруя и огледална броня; броня от черен камък и платинени изписани с руни нагръдници; шлемове с мъртвешко зрение и факли и пръстени, сякаш породени от всички възможни войнишки кошмари. Много от предметите сияеха със собствена светлина — съкровища, извадени и донесени от всички краища на света. И всяко от тях изстискваше някаква ужасна цена от ползвателя или преносителя си — способност, която унмерите наричаха „баланс“.